— Стискай палци да е узнал кой беше онзи кучи син в спалнята — каза той и натисна бутона.
Софи се забави секунда пред спалнята на Майкъл, за да си поеме дълбоко дъх и да се приготви да се върне в кухнята и отново да застане лице в лице с Мат Ройд.
Тази нощ кошмарът на Майкъл не беше чак толкова мъчителен. Когато нещата станеха прекалено ужасни, тя едва издържаше. Този път обаче Господ беше милостив.
Да, щеше да издържи. Не беше някоя хлапачка, която вечно хленчи. Можеше да понесе всичко, което животът й поднесе. Включително Ройд, който я гледаше с ледена студенина, който я обвиняваше за собствените си страдания. Тя изправи рамене и отиде в кухнята. Джок вдигна поглед.
— Майкъл заспа ли отново?
Тя кимна.
— Не беше много лошо. Поседях малко при него и му поговорих и той отново заспа.
— Добре — каза Джок. — Да се надяваме, че няма да се събуди повече. Трябва да се погрижим за някои неща. Ройд току-що получи съобщение от своя човек в сградата.
Погледът й се стрелна към Ройд.
— Откри ли кой беше онзи убиец?
— Един от охраната на Санборн — каза Ройд. — Поне така е записан в списъка на персонала. Арнолд Каприо.
— Каприо — повтори Софи.
— Чувала ли си за него?
Тя поклати глава.
— Името ми звучи познато…
— Помисли.
— Казах ти, че едва ли… — Тя спря. — Не, знам кой…
Софи отиде в дневната стая и отвори чекмеджето на бюрото си. Списъкът беше прибран в кожена папка. Тя я отвори и започна да следи с показалец имената. Името на Арнолд Каприо беше в средата на списъка. Тя затвори очи.
— Господи!
— Кой е той?
Тя отвори очи и обърна глава към Джок и Ройд.
— Каприо с едно от имената в списъка, който ми даде Синди. Това са все хора, подложени на експерименти в Гарууд. Санборн сигурно го е задържал близо до себе си като охрана. Но изглежда, не е бил само охрана. Очевидно го е използвал, за да го отървава от заплахи като мен например? — Трябваше да престане да трепери. — Ирония, нали? Санборн ми е изпратил една от жертвите, за които аз съм отговорна, за да сложи край на живота ми.
— Ти не си отговорна за това — каза Джок. — Ти никога не си искала да стане така. Дори не си го помислила. Ти си се опитала да го спреш.
— Кажи това на Каприо. — Тя погледна Ройд. — Кажи го на Ройд. Ти мислиш, че съм отговорна, нали?
Той я гледа втренчено един миг, после сви рамене.
— В момента няма значение какво мисля аз. Трябва да ти кажа, че Санборн невинаги избираше млади мъже, почти деца, за да ги обучава за убийци, както правеше Рейли. Той обичаше да е силен още от самото начало, вярваше в добрия старт. Вярваше, че експериментите дават по-добри резултати върху мъже, които вече са доказали, че са склонни към насилие. Бош често му изпращаше военни снайперисти или „тюлени“ като мен. Изпращаше ги в района уж на мисия, а после съобщаваше на Санборн, за да прати хората си да ги приберат. Знаех за поне двама наркомани и поне трима наемни убийци в Гарууд.
Тя го погледна изненадана.
— Исусе, да не би да се опитваш да ме накараш да се почувствам по-добре?
— Не. Ти ми зададе въпрос. Сега аз ще ти задам един. Ти не знаеше името ми. То не е ли в списъка?
Тя се замисли.
— Не, но името на Джок беше там.
Ройд сви рамене.
— Може би в списъка са включени само хората на Санборн, както и онези, които сам е успял да „набере“ за експериментите. Аз бях подарък от партньора му. — Той се обърна към Джок. — По-добре да се отървем от трупа на Каприо. Знаеш ли някое място?
— Блатата на запад оттук — каза Джок. — Няма да го открият с месеци, дори може би години.
— Запиши ми указанията. Ще взема големи чували за боклук от кухнята и ще го овържа. А ти отиди да разузнаеш и да се увериш, че всички в квартала спят, както изглежда, преди да го отнеса до колата.
— Трябва ли да… — Софи спря и опита отново. — Няма ли начин да се отървем от него, без да го хвърляме в блатата?
— Налага се — каза Ройд. — Да не би да искаш да го оставя на моравата пред къщата на Санборн? За мен ще е удоволствие.
Софи разбра, че той наистина би го направил.
— Разбирам.
— Но това няма да е умно — каза Ройд. — Плесница през лицето е предупреждение, а аз не искам да предупредя нито Санборн, нито Бош. Аз убих Каприо и нямам нужда нещо да застане на пътя ми. И така, ще се отървем от Каприо, защото, ако не го направим, можем да накараме Санборн да внимава. Може да успее да извърти нещата така, че да обвини теб. С неговите пари и влияние, това е напълно възможно. — Понечи да се извърне, но каза: — И преди да започнеш да съжаляваш, този боклук, трябва да ти покажа нещо, което открих на пода в спалнята ти. — Излезе за минута и се върна с две неща, които остави на масата. — Дошъл е подготвен.