— Не само заради РЕМ-4. Той загуби брат си в Гарууд.
— Какво?
— Бош трябваше по някакъв начин да накара Ройд да отиде в Гарууд, затова накара Санборн да наеме по-младия му брат да работи там. Тод му се обади от сградата с лабораториите и го помоли за помощ. Ройд веднага се отзова.
— И как умря брат му?
— Ройд не ми каза. Но онова, което се е случило, със сигурност е било грозна история.
— РЕМ-4?
— Софи, не всички грозни неща, които се случваха в Гарууд, бяха директно свързани с РЕМ-4. Санборн и Бош са истински копелета и имат много отвратителни деяния. Ройд ми каза, че причината, поради която Бош е искал да го отстрани, била, че той бил свидетел на среща между Бош и японски крал на наркотиците в Токио. Бош наистина е искал да се отърве от него. И така, той се обадил на партньора си Санборн и му казал да намери начин да затвори Ройд в Гарууд. Ако Гарууд не съществуваше, те щяха да намерят друг начин да се отърват от него.
Софи уморено поклати глава.
— Но Гарууд е съществувал. Какво е правил Ройд в Япония?
— Току-що бил приключил службата си при „тюлените“ и се мотаел из Ориента, преди да се върне в Съединените щати. Мислел да основе компания за внос, ако успее да събере нужните средства. Каза ми, че е израснал в бедните квартали на Чикаго, преди да стане „тюлен“. Произход като този обикновено поражда желание да имаш сигурни доходи.
— Но не е имал шанс. Гарууд го е съсипал завинаги.
— Той ще получи това, което иска. Никога не съм срещал по-решителен човек от Ройд. Просто е отложил изпълнението на плана си.
Софи си спомни пълната концентрация, която Ройд беше показал, докато тя го наблюдаваше. Да, можеше да повярва, че е абсолютно безмилостен и ще преследва докрай всичките си цели. Извърна поглед.
— Как мислиш, след колко време ще се върне?
— След около час.
— А после — какво?
— Ще трябва да направим плановете си.
— Аз имам план и ще го изпълня следващия вторник.
— Ако Санборн изпрати любимия си паяк тарантула да те ухапе, може и да не успееш да изпълниш плана си. А освен това той може да промени графика си.
Беше прав. Беше се сетила, че Санборн може да промени деня си за посещение на сградата, но не искаше да признае това пред себе си.
— Ще видим, нали?
— Не вярвам, че Ройд ще иска да изчака дали ти ще имаш своя шанс. Налага се да признаеш, че в играта има нов елемент и трябва да се съобразим с него.
— На мен не ми се налага да приема каквото и да било. — Тя седна на дивана. — Върви си, Джок. С всяка минута тази история все повече се превръща в история на ужасите. Остави ме аз да се справя.
— Искаш ли нещо за пиене? — Той седна на стола срещу нея. — Може да ни се наложи да чакаме дълго.
— На мен вече ми се струва цяла вечност.
Софи се облегна назад и затвори очи. Не можеше да забрави двете примки, които Санборн беше приготвил. Едната — за нея. Другата — за Майкъл. Тревожеше се какви ще са последствията за Майкъл, ако тя убие Санборн, но никога не беше повярвала истински, че неговият живот е в опасност. Мислеше, че тя ще е единствената мишена за Санборн. Защо някой би искал да убие дете? Вярно, баща й се беше опитал да убие Майкъл, но това е било само план, за да накарат всички да повярват, че е полудял. А ето, че съществуваше и друга заплаха за Майкъл. По дяволите Санборн.
— Не, не искам нищо за пиене. Искам тази нощ да свърши.
— Каприо още ли не се е върнал? — запита Бош, когато Санборн вдигна слушалката.
— Няма го още.
Бош изруга.
— Казах ти, че трябва много да внимаваш с него. Той не беше от най-добрите наемни убийци, когато започнахме експериментите с него, а РЕМ-4 не го направи по-умен.
— Но го направи верен човек. Казах му съвсем точно какво е нужно и той ще го направи. Експериментите показаха, че интелигентността невинаги прави обектите най-добрите. Погледни Ройд.
— Той беше най-добрият обект, който някога сме имали.
— Докато не отхвърли обучението така, все едно никога не е съществувало.
— За него това не беше чак толкова лесно. Но не за Ройд говорим. Искам да знам дали Каприо вече се е свързал с теб. Изпрати и някой друг в къщата на Софи Дънстън.
— И някой да го види, когато откриват телата? Няма начин. Ще чакаме.
— Ти ще чакаш. Аз не съм толкова търпелив. Имам свои хора и не са „зомбита“ като избраните от теб. Ще ти дам още два часа, в които да се погрижиш за нея.