Глава 5
— Събуди се!
Майкъл! Тя бързо седна и спусна краката си на пода. Беше почти станала, когато една ръка я бутна и накара отново да легне.
— Спокойно. Нищо не е станало. Просто трябваше да те събудя — каза Ройд. — Дадох ти няколко часа сън, но синът ти скоро трябва да се събуди и не искам да се изплаши, като види непознат в къщата. И ти не би искала това.
— О, не! — каза тя сънено и отметна косата от лицето си. Погледна часовника на нощното шкафче. Пет и половина сутринта. — Не, не бих искала Майкъл да… — Поклати глава, за да я проясни. — Но Майкъл не се събужда преди седем.
— Добре. — Той наля чаша кафе от гарафата на нощното шкафче и й я подаде. — Значи ще имаме малко време да поговорим. — Седна на фотьойла близо до леглото. — Легни и се завий. Тук е доста студено.
— Не ми е студено.
Това беше лъжа. Нощницата от жарсе, с която беше облечена, не й осигуряваше достатъчно топлина, а фактът, че беше емоционално и физически изтощена, със сигурност не допринасяше за нормалната й телесна температура.
— Предполагам, че ти си спечелил от хвърлянето на монетата.
— Джок никога не би оставил нещо да зависи от шанса. Всъщност той искаше да остане с мен. Но аз го убедих, че ще говоря с теб и че имам нужда от малко време насаме със себе си. — Той направи гримаса. — Разбира се, трябваше да го уверя, че няма да избухна и да прережа гърлото ти.
— Мога да разбера загрижеността му за това — каза тя сухо. — С Джок станахме добри приятели, а ти си човек, склонен към насилие. — Тя сви уморено рамене. — И в момента гневът ти е насочен към мен. Мога да го разбера.
— Отлично. Значи вече сме на път да се разберем. — Той се наведе, взе одеялото и зави голите й крака. — За Бога, завий се, настръхнала си.
— Надявах се, че разговорът ни няма да трае дълго. Какво има за казване? Наранила съм те. Съжалявам. Ако има нещо, което мога да направя, за да компенсирам това, бих го направила. — Устните й се извиха в язвителна усмивка. — Но не мога да ти позволя да ме убиеш. Трябва да мисля за Майкъл.
Той не проговори веднага. Изучаваше с поглед лицето й.
— Мили Боже! А ако не беше Майкъл, вярвам, че щеше да ме оставиш да го направя.
— Не ставай смешен! — Тя извърна поглед. — Но аз направих нещо ужасно. Трябва да има някакъв начин да изкупя вината си.
— Ако ми казваш истината, ти не си знаела какво прави Санборн с РЕМ-4.
— А това попречи ли ти и Джок, и всички онези мъже, да страдате? Това спаси ли майка ми и баща ми? Вината беше моя. — Тя срещна погледа му. — И докато не спра Санборн, това ще продължи да се случва. Не мога да го понеса, Ройд.
— И да убием Санборн, това няма да ни отърве от РЕМ-4. Ако така щяхме да решим проблема, Санборн щеше да е моята цел, още след като излязох от Гарууд. Но остава Бош. Ако убием единия от тях, другият ще вземе диска с изследванията и ще се скрие на сигурно място. Трябва да се освободим и от двамата, и от сградата с лабораториите, и от всеки доклад и формула, използвана в Гарууд. Ще изтрия РЕМ-4 от лицето на Земята. Никой никога няма да може отново да направи това, което направиха с мен. — Тонът му стана по-груб. — И ти няма да съсипеш шансовете ми да успея, като убиеш Санборн. Искам всичко.
Имаше такава жар в гласа му, че я стресна за миг.
— И какво ще направиш, ако го убия?
— Не би искала да знаеш. Мислиш, че съм гневен сега?
Да, тя можеше да си представи смъртоносния гняв, който би завладял Ройд, ако някой му попречи.
— Може би ще ти се наложи да овладееш гнева си.
— По дяволите, не. Ако искаш Санборн, ще трябва да преминеш в моя лагер.
Тя замръзна.
— Не искам да…
— Да не би да мислиш, че аз те искам? Но може да имам нужда от теб. Когато дойдох тук, мислех, че има вероятност да изтръгна информация от теб, която ще ми помогне да унищожа Санборн и Бош. Ти беше в списъка на хората, провеждали експерименти в Амстердам. Мислех, че работиш с тях.
— Съжалявам, че съм те разочаровала.
— Наистина ме разочарова. Не исках да ми се наложи да премахна Каприо. Исках да стигна до теб.
Тя се усмихна безрадостно.
— А вместо това, беше принуден да спасиш ненужния ми живот.
— За мен не е ненужен. Няма да позволя той да бъде без стойност.
— Шегувах се. Животът ми има смисъл. Аз съм лекар и помагам на хората. Майка съм и вярвам, че съм добра майка. И не ме интересува дали имам някаква стойност за теб.