Выбрать главу

Тя стисна здраво одеялото.

— Трябва да разберем.

— Имам намерение всичко да разбера. Затова съм тук.

— Мислел си, че аз може би зная.

— Надявах се. Но пътуването ми не беше напразно. Все още мога да те използвам.

— Моля?

— Нали това искаш? Очевидно е, че си разяждана от чувство за вина и се опитваш да намериш начин да оправиш нещата. Е, ако мога да те използвам, ще получиш каквото искаш.

— Тази дума не ми харесва.

— Наричам нещата с истинските им имена. Джок вероятно също не би одобрил това. Но Санборн е имал причина да насъска кучетата си срещу теб.

— Ти ми каза, че е искал да бъде сигурен, че никой във ФБР няма да обърне внимание на мен.

— Не е искал и чуждестранните му клиенти да ти обърнат внимание. Ти си единствената, която знае основните формули на РЕМ-4. Той не би могъл да има изключителен продукт, ако си жива.

Очите й се разшириха.

— Не може да е вярвал, че ще продам формулите. Аз се боря с него от години.

— Санборн и Бош вярват в изключителната сила на парите, на корупцията. Вярват, че има начин накрая да отстъпиш. Гарууд също беше основан на тази хипотеза. Ти си прекалено голяма заплаха. Освен това, ти каза, че си работела по продукт, който би увеличил въздействието на РЕМ-4. Те много биха искали да сложат ръце върху него. Това означава, че отсега нататък ти ще си главната им цел.

— И?

— Това е добре за мен — каза той просто. — Ще те преследват. Може да направят грешки. Може би ще изпратят някого, който да ми даде информация, която бих могъл да използвам. — Той я погледна право в очите. — Мога да те използвам като примамка.

— Мислиш, че ще ти позволя?

— Да, започвам да те опознавам. Ти ще ми позволиш да направя почти всичко, ако това означава, че ще изкупиш греховете си.

— Това би било глупаво.

— Но ти ще го направиш. Нали?

Тя не отговори.

— Защо мислиш така?

— Защото имаме повече общи черти, отколкото някога би била готова да признаеш. Аз бих позволил да бъда смачкан, само и само да върна часовника назад.

Думите бяха изречени тихо, но на лицето му беше изписана твърда решителност.

— Защо?

— Имах избор и направих погрешния. Ти си направила същото.

Софи искаше да го запита за какъв избор става дума, но нямаше доверие, че това ще доведе до по-близка интимност. А и интимността с него би била като интимност с тигър. Не за първи път й хрумваше това сравнение. Макар че седеше, той беше огромен и силен, напрежението се усещаше почти осезаемо… Тя извърна поглед от него.

— Не бих могла да съм чак толкова самопожертвувателна.

— Напротив. РЕМ-4 властва над живота ти от години. — Той вдигна ръка, когато тя понечи да каже нещо. — Ела в моя лагер и ще видиш как РЕМ-4 умира или преследвай сама Санборн и рискувай РЕМ-4 да продължи нашествието си в света. Мен не ме интересува.

— Не ме лъжи. Напротив, това много те интересува.

Той се усмихна леко.

— Добре, интересува ме. Ти можеш да направиш нещата по-лесни за мен. Може би.

Софи мълча известно време.

— И какво казва Джок за това?

— Джок е раздвоен. Трябва да се върне в Шотландия. Знае, че аз съм способен да се погрижа за теб. Но знае, че мога и да не го направя, ако имам изгода от това.

Тя мислеше, че Ройд ще направи каквото иска. Но целта му беше онова, към което тя така отчаяно се стремеше от години.

— Ще си помисля.

— Не мисли дълго. Искам да се махнеш оттук. Разполагаме с не повече от няколко часа, преди Санборн да е изпратил друг човек, за да провери как Каприо е свършил работата си. А може би вече знае, че Каприо не е успял и е поръчал убийството на някого другиго.

— Имам кариера, не мога просто така да изчезна.

— Обади се и им кажи, че си болна. Ти си лекар. Можеш да измислиш някакви убедителни симптоми.

— Аз не лъжа.

— Но аз лъжа. Когато това ще спаси живота ми. — Той се изправи. — Ще огледам навън. Телефонът трябва винаги да ти е подръка. — Даде й картичка с номера на мобилния си телефон. — Ще съм на разстояние, на което можеш дори да ме извикаш. Ако не ми се обадиш, ще се върна след час. Можеш да ме запознаеш със сина си. Ако бях на твое място, нямаше да му позволявам да ходи на училище. Може би не е безопасно.

Полазиха я ледени тръпки.

— Ще помисля. Но той няма да разбере.