— Ти следиш ли я?
— Разбира се.
— Ако изгубиш следите й, Майкъл ходи в средно общообразователното училище „Томас Джеферсън“. А в твоето сегашно настроение, не бих се опитвал да й се противопоставя. Не и ако искаш тя да ти сътрудничи. Сигурно си направил нещо, с което си я ядосал. Така ли е?
— Може би. Приех добре пресметнат риск. Тя щеше или да се уплаши и да дойде в моя лагер, както се казва, или щеше яростно да се противопостави.
— Изглежда си изгубил.
— Може би тя е тази, която изгуби. Бош и Санборн сигурно вече знаят, че Каприо не е изпълнил успешно мисията си. Ще изпратят някого другиго.
— Но първо ще трябва да проверят дали е безопасно.
— Тя не е в безопасност в онази къща. Може би няма да е в безопасност и където и да е в града. Убеди я.
Джок направи пауза.
— Но ще е в безопасност с теб?
— Обещах й. И ще спазя обещанието си, Джок. Говори с нея.
— Ще си помисля.
Ройд мълча един миг.
— Аз не съм като теб. Няма да бъда мил с нея, нито ще й простя, ако обърка нещата. Ще я манипулирам и ще я използвам, за да получа каквото искам. Но накрая с РЕМ-4 ще бъде свършено, а тя ще бъде жива. Нали това искаме и двамата?
— И крайният резултат оправдава средствата?
— По дяволите, да. Не се преструвай, че ти не чувстваш същото.
— Няма и да се опитвам. Това е част от обучението, което и двамата преминахме в Гарууд. Не искам да дам нищо на тези копелета.
— Но не се получава, нали?
„Не, не се получава напълно“, помисли си Джок уморено. Тази обработка на мозъка, през която бяха преминали, беше насочена към най-зверските инстинкти на човека.
— Понякога.
— Да, понякога. Но не и когато това засяга Бош и Санборн. — Той направи пауза. — Шофирам през училищна зона.
— Коя е улицата?
— „Сайкъмор“.
— Както казах, тя го води на училище. Ще паркира и ще наблюдава училището. Няма да рискува нищо, когато става въпрос за детето й. Искаш ли да поема наблюдението?
Тишина.
— Да, трябва да се свържа с Кели и да направя плановете си за действие. Ще ти се обадя, когато мога да те сменя.
— Ще съм там след трийсет минути.
Ах, този Джок.
МакДъф се изправи и отиде до прозореца на кабинета си. Загледа как морските вълни се разбиват в скалите. Нямаше нужда от този проблем, който беше стоварил на раменете му. Защо това момче не можеше просто да прави каквото му се каже и да се върне у дома?
Защото Джок вече не беше момче и постъпваше както желае, а не както му заповяда МакДъф. В известни отношения, беше по-лесно, когато Джок беше болният робот, какъвто беше преди всичките онези месеци.
По-лесно, но не по-добре. Джок постепенно се възстановяваше и отново се превръщаше в мъжа, който беше, преди да стане жертва на Рейли. Не, това не беше вярно. Опитът му и различните преживявания го бяха променили и той никога вече нямаше да е жизненото и весело момче, което тичаше вън и обратно вътре в замъка през онова щастливо детство. Но той имаше шанс да излезе от мрака и да види отново светлината и, по дяволите, МакДъф щеше да се погрижи това да стане.
Окей, трябваше да го върне у дома. Трябваше да го накара да се заинтересува от търсенето и да го накара да забрави за Софи Дънстън и нейните проблеми. Господ беше свидетел, Джок си имаше достатъчно собствени проблеми.
МакДъф протегна ръка към телефона и набра номера на Винъбъл.
— МакДъф. Искам да те помоля за услуга.
— Отново? Направих ти голяма услуга, когато ти позволих да поемеш попечителството над Джок. Няма да си заложа задника за втори път.
— Не е голяма работа. Имам нужда само от информация.
Винъбъл мълча известно време.
— Казах ти, че не мога да направя нищо по отношение на Санборн. Той има прекалено голяма власт. Никой не може да предприеме каквото и да било срещу него, ако няма съответните доказателства. Назначих човек, който да провери въпроса за Гарууд и се оказа, че това няма абсолютно никаква връзка със Санборн. Там имало фабрика за пластмаса, която фалирала, след като била само година в бизнеса. Позицията на ЦРУ по отношение на Софи Дънстън е, че тя е леко смахната и иска да си отмъсти на компанията, която я е уволнила.
— Джок й вярва.
— А ти да не би да мислиш, че ЦРУ ще сметне него за по-стабилен психически? За Бога, той също е бил в психиатрична клиника. И се е опитал да се самоубие три пъти.