МакДъф си помисли, че е по-добре да не говорят за миналото на Джок. Винъбъл и без това не искаше да му повери попечителството над Джок и сега нямаше нужда да му напомня колко беше труден Джок навремето.
— Не те моля да предприемеш нещо срещу Санборн.
— Добре, защото това няма да се случи.
— Искам да провериш човек, който работи с един от вашите оперативни работници в Колумбия. Информацията ми трябва веднага. Най-много след няколко часа.
— Трудно. Аз съм зает човек.
— Знам. Но това ще ми помогне да върна Джок у дома, под крилото си. Ти никога не си одобрявал той да тича по работи, за които сам е решил, че са важни.
— Това си разбрал правилно — каза Винъбъл кисело. И въздъхна. — Добре, дай ми проклетото име.
— Здравей, Софи.
Тя замръзна, после, като видя, че към колата й върви Джок, се отпусна. Той й подаде кесия от „Макдоналдс“.
— Взех ти чийзбургер и пържени картофи. Обзалагам се, че не си закусила. Реших, че имаш нужда от нещо да се подкрепиш. Седиш тук вече четири часа.
— Откъде знаеш? — Тя отключи вратата на колата, взе чийзбургера и отхапа. — Да не би да ме следиш?
— Не, Ройд те проследи. И те предаде на мен. Каза, че трябва да свърши някои неща, и поиска от мен да те успокоя, ако мога. Каза, че е поел пресметнат риск.
— Копеле. Исусе, той е истински айсберг.
— Всъщност не е така. Вероятно обратното определение би било по-близо до истината. Защо не си вземеш от картофите?
Тя си взе.
— Ти го защитаваш?
— Не, обяснявам ти характера му. Нямаше да си хабя думите, ако не мислех, че трябва да разбереш какъв е Ройд.
— Защо?
— Мисля, че знаеш. Ти си ядосана, но вече разбираш, че Ройд би могъл да ти помогне.
— И се предполага, че трябва да му вярвам?
Той кимна.
— МакДъф каза, че можеш да му имаш доверие.
— Какво?
— Помолих го да провери сведенията за последната акция на Ройд в Колумбия.
— И?
— Приятел от ЦРУ се свързал с Ралф Солдоно, оперативния работник, който работил с Ройд в Колумбия. Солдоно е много впечатлен от Ройд. Мисли го за военен супермен. През повечето време е бил сам, вземал понякога шепа хора със себе си, но свършил работата.
— Каква работа?
— Всичко от спасяването на отвлечени изпълнителни директори на фирми до елиминирането на банда особено зли бандити. Той е бърз, умен и никога не се отказва.
Тя си спомни излъчването за увереност на Ройд.
— И сама мога да предположа всичко това.
— Солдоно казал, че никога не се е случвало Ройд да приеме работа, а после да се откаже, независимо колко трудна и грозна може да излезе тя впоследствие. — Направи пауза. — Ройд е от хората, които винаги държат на думата си. А ти искаш да знаеш точно това, нали?
— Да, това искам да знам. — Тя стисна чийзбургера. — Той ми обеща, че ще запази живота на Майкъл и ще унищожи РЕМ-4. Мога ли да му вярвам?
Той се усмихна.
— Знам, че не трябва да вземам решението вместо теб. Само ще ти дам най-добрата информация, с която разполагам, а ти сама ще прецениш. На него, изглежда, може да се разчита, поне според Солдоно. Но той не е нито мил, нито учтив и вероятно ще рискува живота ти. Ти ще трябва да решиш дали той ще успее да те опази жива, ти ще решиш дали си струва да се рискува. И той вероятно ще се държи зле с теб поне по дузина пъти на ден.
Тя стисна устни, като си спомни двете примки на плота в кухнята.
— О, да.
Джок изучаваше изражението на лицето й.
— Ти обаче като че ли си склонна да минеш в неговия лагер.
— Знаеш, че исках да вляза в сградата и да унищожа всичките записки върху РЕМ-4. Но не успях. А Ройд има човек вътре в сградата и той вероятно знае повече от мен. Вероятно дори много повече. Ройд казва, че ще ме използва. Нека се опита. — Тя хвърли недоизядения чийзбургер обратно в кесията. — Може накрая да се окаже, че аз съм използвала него. — Погледна Джок. — Но искам ти да излезеш от играта, Джок. Върни се у дома си.
— Непрекъснато чувам това. — Той направи гримаса. — Ако харесам плана на Ройд, може да се върна в имението на МакДъф за известно време. Ще видим. Каза ли вече на Майкъл?
— Не. Събудих го късно и използвах това като извинение да го закарам до училището.