— Така не може да продължава вечно. Той…
— Знам — прекъсна го тя. — Но няма да му кажа нищо, докато не се наложи. Имам достатъчно проблеми с това да запазя спокойствието му. Не искам да му давам още причини за кошмари.
Той кимна.
— Просто бъди готова. — Той отвори вратата на колата. — Ще се върна в моята кола. Трябва да проведа няколко телефонни разговора. Ще остана и ще взема Майкъл след училище, ако искаш.
Тя поклати глава.
— Той отново има тренировка по футбол. Ще го заведа да хапне нещо, преди да се приберем у дома.
— Искаш ли компания?
— Не. Нямам какво друго да правя днес, а и трябва да помисля малко.
— Аз все пак ще остана тук още малко. Или аз, или Ройд ще те следваме навсякъде до края на деня. Обади ми се, ако промениш решението си.
Тя го загледа как се отдалечава. Предпочиташе Джок да я следва, а не Ройд, и много й се искаше да може да промени решението си. Но Джок трябваше да си отиде у дома. А тя трябваше някак си да се справи.
Глава 6
— Какво има, мамо? — Майкъл не гледаше нея, погледът му не се отделяше от прозореца на колата. — Какво не е наред?
Тя стисна здраво кормилото. Майкъл беше много тих по време на вечерята и тя почти очакваше този въпрос.
— Какво имаш предвид?
— Ти си разтревожена. Отначало реших, че е заради мен, но има и нещо друго. Нали?
Трябваше да се досети, че Майкъл ще долови вътрешното й неспокойствие. След всичко, което беше преживял, неговата чувствителност беше изострена до крайност. Понякога тя се питаше как успява да остане съвсем нормален.
— Не е нещо, за което да се тревожиш и ти. Свързано е с работата ми.
Погледът му се премести върху лицето й.
— Честно?
Тя се поколеба. Искаше да го защити, но дали беше добре, че не му казва истината? Ситуацията ставаше изключително грозна и може би щеше да дойде моментът, когато той трябваше да се изправи лице в лице с тази грозота.
— Да, не е нещо, за което да се тревожиш в момента. Но не, не става въпрос за работата ми.
Той мълча известно време.
— Дядо?
Софи прехапа устни. Споменаваше дядо си за първи път от онзи ден до езерото.
— Отчасти. Може да се наложи да те изпратя при баща ти за малко.
Момчето поклати глава.
— Няма да ме иска.
— Ще те иска. Той те обича.
— Държи се смешно, когато сме заедно. Мисля, че се радва, когато се връщам у дома.
— Може би мисли, че ти не искаш да си с него. Трябва да поговорите.
Той отново поклати глава.
— Няма да ме иска. А и аз няма да отида при него. Ще остана с теб.
Толкова по въпроса за откровеността. Тя си пое дълбоко дъх.
— Ще говорим за това, когато се приберем у дома. Всъщност не съм в беда и няма нищо…
— Погледни тези камиони! — Майкъл сваляше прозореца. — Какво става?
Три бяло-сини камиона с емблеми на фирмата „Лайт енд Газ“ от Балтимор бяха паркирани до тротоара със запалени фарове. Светлината от нейните фарове попадна върху полицая, който стоеше в средата на платното и говореше с шофьора на автомобила пред нея. Тя намали скоростта, след това спря.
— Не знам. Ще видим.
Полицаят направи знак на другия шофьор да продължи и тръгна към тях.
— Какъв е проблемът, офицер?
— Изтичане на газ. В този квартал ли живеете?
— Не, четири пресечки по-нататък. — Софи хвърли поглед към работниците в сиви униформи, които обикаляха от къща на къща. — Да не би да евакуират хората?
— Не, проверяват дали в къщите има изтичане на газ, и не искат никой да влиза, докато не свършат. — Той се усмихна. — Досега са открили само две малки, незначителни изтичания. Но трябва да бъдем внимателни. Предупреждаваме всички да не включват никакви източници на електричество, докато не се уверим, че всичко е наред.
— Аз живея на „Хай Тауър стрийт“. Това важи ли и за нас?
Той провери в списъка.
— Няма доклади за изтичане на газ след „Нортрап“. При вас всичко трябва да е наред. Но може би ще е добре да вземете някои превантивни мерки.
— Не се тревожете, ще го направим.
— Ще помиришем ли газта, ако имаме изтичане? — запита Майкъл, след като подминаха полицая.
— Сигурна съм, че да. Миризмата на газта е включена към мерките за безопасност, така че можем да разчитаме на това. Нали точно така хората разбират кога трябва да се обадят на газовата компания.