Исусе, той въобще не говореше като дете! Което обаче не означаваше, че трябва да го натовари с това бреме, с този ужас.
Но ето, че ужасът отново тропаше на вратата. Ако не му разкажеше поне част от историята, рискуваше това да задълбочи нощните му кошмари. Неизвестното вероятно беше по-страшно и по-лошо, отколкото да се изправиш лице в лице с реалността. Не се знаеше какво е по-добре за него, приличаше на хвърляне на ези-тура.
— Мамо! — Лицето му беше напрегнато, очите му умоляваха. — Не ме затваряй, не ме оставяй навън. Трябва да ти помогна.
— Майкъл…
Тя протегна ръка и го помилва по бузата. Господи, колко много го обичаше. И какво трябваше да му каже? Че майка му се готви да убие човек? Че предната вечер някой се беше опитал да ги убие и че това се беше случило само на няколко метра от леглото му, докато той е спял? Окей, можеше да пропусне тази част от историята и да му разкаже само основното. И то беше достатъчно лошо.
— Преди години бях много разтревожена за дядо ти. Ти вероятно не помниш, но той също имаше ужасни кошмари. Подобни на твоите. И не спеше много, страдаше от безсъние. Отчаяно исках да му помогна. И започнах да работя върху…
— И този човек, Санборн, ли взриви къщата ни? — запита Майкъл.
Софи кимна.
— Вероятно. Поне той е дал заповедите.
— Защото е искал да те убие. Той мрази ли те?
— Не мисля, че ме мрази. Аз просто му преча, стоя на пътя му. Той иска да изтрие от лицето на Земята всеки, който знае за РЕМ-4.
— Е, аз го мразя. — Очите на Майкъл горяха, мятаха мълнии. — Искам да го убия.
— Разбирам те, Майкъл. Но аз също трябва да поема част от вината. Това не е…
— Той причини зло на дядо и баба, причинил е зло на всички онези хора. Причинил е зло и на теб. — Момчето се хвърли в прегръдките й. — Вината не е твоя. Не е твоя. Той го е направил. Той е виновен за всичко.
Тя чувстваше как сълзите му мокрят бузата й. Притисна го силно до себе си.
— Той ще бъде наказан, Майкъл. Както ти казах, просто е трудно да намерим начин да го направим.
— Защо? Нали добрите момчета трябва да ни помогнат. И, както във филмите, предполага се, че добрите момчета ще спечелят.
— Да, ние ще спечелим. — Тя го отдалечи леко от себе си, за да погледне в очите му. — Обещавам ти, Майкъл. — Трябваше да го накара да повярва. — Ние ще спечелим.
— Той взриви къщата ни! — каза Майкъл ожесточено. — Защо и ние да не взривим неговата?
Господи!
— Око за око?
— Обзалагам се, че мистър Ройд би го направил. Защо не го попитаме?
— Имаме много въпроси към него. Но не мисля, че трябва да му зададем точно този въпрос.
Тя го целуна по челото. Трябваше да се върнат към нормалните, всекидневни неща, за да има той шанс да прекара спокойна нощ.
— Сега, отиди си измий лицето. Никой от нас не е ял достатъчно на вечеря. Ще се обадя в „Домино“ да ни донесат пица.
— Не съм гладен. — Той смръщи вежди. — Но ти трябва да ядеш. Давай.
— Благодаря ти. Мисля, че и ти ще успееш да преглътнеш няколко хапки. Ще изляза за малко, за да попитам Ройд дали и той е гладен. — Тя тръгна към вратата. — А и Джок трябва да дойде скоро. Той обича пица „Пипероне“, нали?
— С гъби. — Майкъл пък тръгна към банята. — Ще се върна скоро.
Майкъл реагираше много по-нормално, отколкото беше очаквала, и тя изпита огромно облекчение. Беше мислила, че страхът ще е първият инстинктивен отговор на случилото се, но беше подценила сина си. Първо беше изпитал шок, а после — гняв, но над всичко доминираше желанието му да защити нея.
Ройд и Джок седяха в „Тойотата“ на Ройд, но и двамата излязоха, като видяха Софи.
— Съжалявам — каза Джок тихо. — Трябва да е било ужасен шок за теб и Майкъл.
— Как се справя той? — запита Ройд.
— Чудесно. — Тя си пое дълбоко дъх. — Не, не е чудесно. Ще се радвате да знаете, че поговорих с него.
— Всичко ли му каза?
— Почти всичко. Няма нужда да знае за Каприо. — Тя погледна Джок. — Или пък с подробности какво е сторил на теб и Ройд. Разказах му само най-общите неща.
— Умно — каза Ройд. — В противен случай, той можеше да ни обърка с лошите момчета. Мисля, че и без това е достатъчно объркан.
Тя мрачно кимна.
— Достатъчно объркан е, щом те мисли за Терминатор. Обясних му, че определено си от плът и кръв.