Джок се засмя тихичко.
— Сравнението никак не е лошо. Терминатор защити детето в последните два филма.
— Но беше главният злодей в първия. Сигурна съм, че той предпочита теб, Джок — каза Ройд. — Ти си желязната ръка в кадифената ръкавица.
— Аз също съм сигурен, че той обича мен повече — каза Джок. — Какво има в мен, което може да не се хареса на някого?
Софи го изгледа студено.
— Например фактът, че вие двамата седите тук отвън и правите планове, преди да сте споделили всичко с мен.
— Вярно — каза Джок. — Но ние решихме, че може би имаш нужда да останеш за малко насаме с Майкъл.
Тя се обърна към Ройд.
— Ти откъде знаеше, че къщата ще експлодира?
— Не знаех. Но мислех, че е много вероятно. Стори ми се странно, че уж има изтичане на газ в нощта, след като не успяха да те убият.
— Но изтичането беше на четири пресечки оттук.
— И следователно ти щеше да се чувстваш в безопасност. Но след като къщата избухнеше, това щеше да се стори много по-малко подозрително на властите. — Той наклони глава на една страна. — Ти не изпита ли поне слабо подозрение?
— Да, щях да се обадя на газовата компания веднага, щом влезех в гаража.
— Дори нямаше да можеш да влезеш в къщата. Гаражът щеше да е целият в пламъци. На пода беше поставено устройство, което щеше да запали искрата веднага, щом преминехте през него. Една искра щеше да е достатъчна.
— Ти откъде знаеше?
Той мълча известно време.
— Така щях да направя самият аз в подобна ситуация. На това съм обучен.
Шокът премина на вълни през нея. Не биваше да се изненадва чак толкова. Извърна поглед от него.
— Разбира се.
— Не извръщай поглед от мен. — Тонът на Ройд изведнъж стана груб. — По-добре е да се радваш, че знаех какво може да се случи, защото в противен случай ти и синът ти щяхте да сте мъртви.
Тя се застави отново да го погледне.
— Радвам се на всичко, което запазва живота на Майкъл. И нямам право да осъждам нищо, което е част от твоето обучение.
— По дяволите, не исках да… Не това…
Тя го прекъсна.
— Това не означава, че не съм ядосана, задето позволи къщата ми да избухне. Ако си се досещал, можеше просто да кажеш на мен и Майкъл да слезем от колата. Нямаше нужда да освобождаваш спирачките на колата и да й позволиш да влезе в гаража. Ти искаше къщата да се взриви.
— Правилно, исках.
— Защо? И защо ми каза да отведа Майкъл? Защо не искаше да ни видят?
— Реших, че ще имаме предимство, ако сметнат, че сте мъртви.
— Какво предимство?
— Време.
Тя се замисли.
— Но като претърсят останките и не намерят телата ни, ще разберат, че не сме били там.
— Ще им трябва известно време. Пожарът ще продължи още малко, защото се подхранва от газта. А после ще бъде прекалено горещо, за да се изследва праха, освен това ще трябва да изчакат, за да са сигурни, че няма „джобове“ от газ, който да избухнат всеки момент. Експлозията беше ужасна и всеки знае, че не бихте могли да оцелеете, ако сте били вътре. Ще очакват да има само останки от телата и ще мине много време, преди да са абсолютно сигурни. Ако късметът е бил с нас и не са ви видели да напускате района, имаме шанс.
— Шанс за какво?
— Да отведем Майкъл далеч оттук. — Джок направи пауза. — Да отведем Майкъл от теб, Софи.
Тя замръзна.
— Какво говориш?
— Майкъл почти не загина на два пъти през последните двайсет и четири часа, а не той беше мишената. Докато е близо до теб, ще бъде в опасност.
— Искате да го изпратя някъде далеч от мен? — Тя стисна ръце в юмруци. — Не мога да го направя. Той има нужда от мен.
— Но той има нужда и да остане жив — каза Ройд. — А ти трябва да си свободна да се движиш, без да се тревожиш за него.
— Млъкни! Това не е твоя грижа. Ти не знаеш какво…
Софи млъкна, защото всъщност това беше и негова грижа. Тя го беше направила и негова грижа, когато беше разрушила живота му със създаването на РЕМ-4.
— Не си бил с него, когато е имал кошмари.
— Но аз съм бил — каза Джок. — На мен имаш доверие, нали?
— Какво говориш?
— Искам да взема Майкъл със себе си в имението на МакДъф.
— В Шотландия? Няма начин.
— Там той ще е в безопасност. МакДъф ще се погрижи за това. — Той се усмихна. — Аз ще се погрижа за това. Грижил съм се за Майкъл и когато е имал кошмари, докато ти си била на работа. С него ще се разбираме чудесно.