Добре беше да се чувства така. Този неконтролируем отговор беше напълно биологичен и нормален, като се имаше предвид, че не беше правила секс месеци, още преди раздялата си с Дейв. Беше сварена неподготвена и вероятно щеше да реагира по същия начин на всеки мъж при тези обстоятелства.
Може би не на всеки. У Ройд имаше сдържана сексуалност…
Забрави. Този миг няма да се повтори. Тя се изправи и прекоси стаята, за да отиде до торбите с дрехи. Облече се, опакова останалите дрехи в брезентовия чувал и отиде в стаята на Ройд, за да изяде вечерята си. Може би, докато свършеха, щеше да стане време да се обадят на Джок и да поговорят с Майкъл.
— Току-що гледах вечерните новини — каза Бош, когато Санборн вдигна слушалката. — За Бога, полицията още не знае дали те са били в къщата, когато се е взривила. Или, ако знае, пази това в тайна.
— Трябва да са били вътре. Полицаят, който спрял колата им, ги разпозна на снимката. А останки от същата тази кола бяха намерени в развалините на моравата пред къщата.
— Но не и телата, по дяволите.
— Заради силата на експлозията. Търсим части от телата, а никой няма да заяви, че са мъртви, докато не бъде сто процента сигурен. Защото това може да бъде причина за образуване на гражданско дело против газовата компания и да причини паника в квартала, където има изтичане на газ. Ще е необходимо време.
— Извинения, Санборн? Твоят Каприо сигурно е прецакал работата, а сега нямаш доказателство, че вторият ти човек е поправил грешката.
Санборн успя да сдържи гнева си.
— Не мога да телефонирам на нито една своя свръзка в полицията. Не мога да си позволя по никакъв начин да ме свържат с нея. Нима не разбираш? Накарах Джералд Кенет да се обади в болницата. Тя не се е обаждала там. Обикновено проверява как са пациентите й дори в уикендите. Целият персонал е шокиран и разтревожен.
— Това не е достатъчно. Тя не е глупава. Може би се крие. Сигурно има близки приятели, с които ще се свърже. Опитай при тях.
— Трябва да съм особено внимателен. Не мога да си позволя те да се обадят в полицията и да кажат, че са тормозени. — Той не изчака отговор. — Аз съм малко по-напред от теб. Изпратих един от хората си, Лари Симпсън, да разпита съседите и треньора по футбол на детето, като се представи за репортер. Никой не е чувал за нея.
— А бившият съпруг?
— Изпратих вече човек, но той е на път към къщата. Доволен ли си?
— Не, ще бъда доволен, когато полицията обяви, че Софи Дънстън е мъртва. — Бош направи пауза. — Бен Кафир се свърза с мен. Той се интересува от РЕМ-4, но играе някаква игра с Вашингтон и няма да признае интереса си от лекарството, докато не получи доказателство, че името му няма да бъде споменато в нито едно разследване. Тази жена, Дънстън, причини вече достатъчно проблеми.
— Но няма да причини нито един повече — каза Санборн. — Бъди търпелив. Дай ми още един ден и ще видиш, че тревогите ти са били напразни.
— Аз не се тревожа. Отивам в Каракас, за да направя последните уговорки. Ако разбера, че отново си прецакал нещата, ще се върна и сам ще се погрижа за всичко.
Бош затвори. Санборн се облегна назад. Колкото и да искаше да даде воля на гнева си, не можеше. Бош беше прав относно доклада за смъртта на жертвите, който се бавеше вече доста време, а и Санборн се чувстваше неспокоен заради изчезването на Каприо. Забавянето на доклада за смъртта можеше да означава, че се опитват да идентифицират части от телата, но можеше да означава и че жената и детето са се измъкнали живи. Нещата не протичаха така гладко, както ги беше планирал, и това не му харесваше.
Ройд?
Исусе, надяваше се, че не. Нямаше нужда да се наложи да се бори и с това копеле в такъв важен момент. Окей, да предположим, че Ройд не е на сцената и не мъти водата. Да приемем, че жената и синът й са мъртви, както и беше казал на Бош.
„Опитай се да получиш потвърждение.“
Той сведе поглед към бележника си и подчерта последното име в списъка.
Дейв Едмъндс.
Ройд беше поставил пилето в две хартиени чинии на малката маса до прозореца и наливаше виното във втората чаша, когато Софи влезе в стаята.