Едмъндс го последва на верандата и го загледа как върви към колата, паркирана до тротоара. Докато потегляше, Симпсън хвърли поглед към огледалото за обратно виждане. По дяволите. Зави зад ъгъла и се обади по мобилния си телефон.
— Той записа номера на колата ми, Санборн — каза той, когато от другия край му отговориха. — А може и да ме провери утре.
— Тогава, не си свършил добре работата си и не си успял да го убедиш колко искрен и уважаван човек си.
— Направих каквото можах. Ти какво очакваше? Той подозира всекиго. Адвокат е, за Бога!
— Добре, успокой се. Как можем да го успокоим?
Симпсън мълча един миг.
— Той се кани да съди газовата компания. Помисли, че може би съм нает от тях. Не съм сигурен дали търси отмъщение или тлъст чек.
— Ще проучим тази възможност. Адвокатите винаги са готови да сключат изгодна сделка. Би трябвало… Чакай минутка. — Санборн се отдалечи за миг. — По дяволите, от пожарната команда току-що са съобщили, че след експлозията не са открити тела в къщата.
— Значи, не се налага повече да се тревожим за Едмъндс.
— Може би — да, може би — не. — Санборн мълча секунда — две. — Обади му се утре и си уреди среща, за да обсъдите условията, които могат да бъдат предявени на газовата компания. След като той няма доказателства за смъртта на сина си, сигурно ще иска да преговаря. Измъкна ли някаква друга информация?
— Тя не отговори на позвъняването на мобилния й телефон. И, според детето, тя е живеела с братовчед си, Джок Гейвин, през последните няколко месеца.
Тишина.
— Джок Гейвин?
— Това е името, което ми дадоха.
— Проклет да съм!
— Познаваш ли го?
— Познавах го някога. И чух някои впечатляващи неща за него, след като го изгубих от погледа си.
— Какъв…
— Върни се тук колкото можеш по-скоро. Трябва да обсъдим утрешния ти разговор с Едмъндс.
— Защо да не го оставим известно време да вдига пара?
— Защото не искам да чакам. Недей да спориш с мен.
И той затвори.
Глава 8
Три часът сутринта. Софи отново се обърна в леглото, като търсеше хладно място на възглавницата. Казваше си, че трябва да се отпусне. Беше се оказала права, дрямката по-рано през деня беше съсипала всичките й шансове да заспи. През последните четири часа тя само се въртеше в леглото. Щеше да пусне телевизора и да намери някой скучен филм, който да я приспи, ако не беше открехнатата врата между двете стаи. От другата стая не се чуваше нито звук. Ройд сигурно спеше и тя не биваше да го буди само защото…
Но сега от стаята му се чу шум. Трудно, накъсано дишане. Не стенание или вик. А затруднено дишане.
Тя се напрегна и остана да лежи така, заслушана. Ако Ройд издаваше тези звуци, то звучеше така, все едно че изпитваше болка.
А кой друг би могъл да бъде, освен Ройд? Тя щеше да чуе, ако вратата се отвори. Може би изпитваше стомашно неразположение заради китайската храна. Не беше нейна работа.
По дяволите, как да не беше! Тя беше лекар. Беше се лишила от правото да затваря очи за болката, когато беше произнесла лекарската клетва. Понякога й се искаше да можеше да не обръща внимание на болката и сега беше един от тези моменти.
По дяволите, това можеше и да е само кошмар.
А може би не беше. Беше склонна да мисли за всяка болест и всяко неразположение във връзка със своя опит.
Дори ако това беше само кошмар, тя не можеше да го лиши от милост и да не го събуди.
„Престани да спориш със себе си. Просто го направи.“
Тя скочи от леглото и прекоси стаята само за секунди. Отвори вратата. Ройд лежеше по корем, чаршафът го закриваше наполовина. Тя запали лампата на нощното шкафче.
— Чух те. Какво…
Той я събори на пода и се метна върху нея! Стисна я здраво за гърлото! Тя извърна глава и заби зъби в дланта му. Хватката му се отпусна малко. Той гледаше надолу към нея, но тя не беше сигурна, че я вижда. Лицето му беше изкривено от гняв. Софи с всички сили го удари с юмрук в слабините. Той извика от болка и хватката му се отпусна още повече. Тя се опита да се претърколи далеч от него, но краката му я стиснаха здраво. Заби нокти в бедрото му.
— По дяволите!
Гневът изчезваше от лицето му. Той разтърси глава, като че ли за да я проясни.
— Софи? Какво, по дяволите, се опитваш да направиш? Да ме убиеш?