— Чух се с Кели. Той каза, че най-подходящият момент да изключи захранването, е в девет тази вечер. Някъде около това време ще местят оборудване от лабораториите и ще се препъват един в друг в тъмното. Колкото повече объркване създадем, толкова по-добре.
— А ще може ли той да го уреди за девет часа?
— Каза, че ще може — отговори Ройд кратко. — Иска да одобря плана и ще го приведе в действие.
— Тогава, дай му съгласието си.
— Не и докато не измисля как ще те изведа оттам.
— Щом Кели ще успее да ме вкара вътре, ще успее и да ме изкара.
— А може и да не успее. Особено ако захранването бъде включено прекалено скоро.
— Тогава, измисли нещо. Защото ще вляза.
Той замълча. След малко каза:
— Ще кажа на Кели да ни посрещне пред сградата в 08:45.
— Това ще е добре. Особено след като аз не знам как изглежда той. Имат ли снимка?
— Не. Кели изглежда като червенокос Фред Астер.
— Е, това със сигурност е много добро описание.
— И успява да се измъкне почти отвсякъде, независимо колко е напечено положението. Само че не ми се иска това да му се налага тази вечер. — Той кимна към масата. — Отидох за портокалов сок и закуска от „Хардис“. Седни и хапни.
— Не съм гладна.
— Хапни. Добре е за теб. Ще ти даде енергия да ме напердашиш, когато нещо сгреша. — Той направи пауза. — Освен ако не си ми толкова ядосана, че да не искаш да седнеш до масата с мен.
— Ще съм много глупава, ако позволя на чувствата си да се намесят. Джок ме предупреди, че вероятно ще ти се ядосвам поне по веднъж всеки ден. — Тя седна и взе сандвича си. — Подценил те е. Може би не те познава толкова добре, колкото си мисли.
— Познава някои мои страни наистина много добре. А за останалото се досеща, като разсъждава на базата на преценки.
— И коя твоя част познава?
— Онази, която губи търпение, измъчва се под веригите. Онази моя част, с която се е сблъсквал.
— Вериги?
— Умствени. Понякога — физически. Потискане на свободната воля, знанието, че нямаш избор, освен да се подчиниш. — Устните му се извиха в язвителна усмивка. — Ти си така разядена от чувството за вина, затова сигурно мислиш, че с мен и Джок е същото. Не мога да кажа за Джок, но аз съм прекалено много егоист, за да се тревожа за това, че съм извършил престъпления в състояние, което не мога да контролирам. Мразя факта, че бях роб на онези проклети копелета. Че бях прекалено слаб и не можех да се боря с онзи наркотик и със страничните ефекти и че не успях да убия онези кучи синове, които ми го даваха.
— Все едно че аз съм ти го давала — прошепна тя.
— Глупости, ако мислех така, вече щеше да си мъртва. — Той се отпусна на един стол и отвори портокаловия сок. — Така че, престани да хленчиш и приеми здравословната, разумна гледна точка — като мен. — Наля сок в чашата й, после и в своята. — Ако искаш да не говоря за Гарууд, ще млъкна. Но винаги съм мислел, че въздухът и слънчевата светлина са полезни за раните.
— И малко омраза, примесена с всичко друго?
Той кимна и вдигна чашата си в присмехулен тост.
— Да, сега вече всичко си разбрала.
— Аз мразя Санборн. Как можеш да се съмняваш в това?
— Не се съмнявам. Просто подхождаме различно. Може би това е така, защото твоята работа изисква съчувствие и милосърдие, а моята работа е главно онова, за което бях трениран в Гарууд.
— И за теб е задължително да поддържаш огъня на гнева.
— О, да.
Тя смени темата.
— Къде ще се срещнем с Кели?
— Има поточе на около две мили от сградата с лабораториите. Там няма никакви охранителни камери.
Тя помнеше поточето от деня, в който й се наложи да бяга от охраната.
— Той вече знае ли къде е сейфът?
— Знае къде има сейф, но дали е единственият в сградата? Този е в офис близо до лабораторията, но не е офисът на някой от изпълнителните директори, а на отдела за работната ръка.
— И все пак, възможно е това да е сейфът на Санборн.
Той кимна.
— Струва си Кели да провери. Но не съм сигурен, че си струва и ти да влезеш в сградата заради това.
— А аз съм сигурна. — Тя изпи сока си. — Ако той спре захранването, ще предизвика подозрението на всички в сградата. А може да няма друга възможност. — Тя се изправи. — Ще отида, Ройд.
Той сви рамене.
— Както искаш. Защо трябва да ме интересува?