Звънна мобилният й телефон. Ройд.
— Ало.
— Синди Ходж е с майка си в планините Кетскилс. Говорих с нея. Казах й да се крие.
Обзе я облекчение.
— Много ти благодаря!
— Ще се видим по-късно. — Той затвори.
Ройд щеше да спази думата си и сега тя можеше да се концентрира върху по-важни неща. Отиде до бюрото, извади канцеларски материали и химикал и се настани на фотьойла до прозореца.
Замисли се за пациентката си Елспет. Замисли се за Ранди Лурдес, който имаше жестоки пристъпи на спиране на дишането по време на сън.
Не биваше да мисли за Ройд, гол, какъвто го беше видяла миналата вечер. Не биваше да мисли за Ройд, който се полюляваше напред — назад на стола си и й говореше предизвикателно и, в интерес на истината, малко забавно.
Не биваше да мисли за Ройд, точка.
Глава 9
Симпсън закъсняваше.
Дейв Едмъндс отново погледна часовника си. Къде, по дяволите, беше той? Достатъчно лошо беше, че се остави Симпсън да го убеди да се срещнат на този второстепенен път насред пустошта. Не можеше да разбере защо те искат да са сигурни, че всички преговори ще останат в тайна. Той също нямаше никакво желание за публичност. Това щеше да прати по дяволите малката утеха, която беше изпитал при новината, че Софи и Майкъл не са били в онази къща. Естествено, той беше щастлив, че има шанс те да са живи, и щеше да направи всичко възможно, за да ги намери. Но докато нямаше абсолютно доказателство, все още имаше възможност да уговори условията. Някой трябваше да плати и можеше да плати и на него. Господи, можеше да изстиска достатъчно пари от тях, за да получи хубав процент за себе си и да останат пари за колежа на Майкъл.
И тези изпълнителни директори би трябвало да осъзнаят какъв шум може да вдигне той, ако не искат да преговарят с него. Такава мръсотия можеше да излезе от това, че да затънат до гуша в нея. В противен случай, Симпсън нямаше да се обади, да признае, че работи за мощната компания, и да поиска тази среща.
А ето, че сега това копеле Симпсън го караше да чака. Дали това не беше психологически замисъл?
Не, ето го, че се задаваше на завоя. Разпозна колата. Отиде да го посрещне, когато колата спря отстрани на пътя и Симпсън свали прозорчето.
— Закъсня. — Той погледна нетърпеливо часовника на китката си. — Двайсет минути. Мразя неточността. Знаеш ли колко случая щях да опропастя, ако закъснявах за съда?
— Съжалявам — каза Симпсън. — Забавиха ме в офиса. Уикенд е, но там цари оживление. Когато разговаряхме по телефона, ти ми каза, че няма да приемеш по-малко от споменатата от теб сума. Шефовете ми се стреснаха.
— Не се опитвай да ме баламосваш. Или ще уредят въпроса, или ще ме видят блед и треперещ в съда да казвам на съдебните заседатели, че компанията е подложила на опасност живота на сина ми.
— Всъщност мислиш, че можеш да ни изстискаш, въпреки че няма причинени физически щети?
— Това не знаем. Възможно е бившата ми съпруга да е получила сътресение на мозъка и да се скита някъде изгубена и побъркана от различни болки. Та нали още не се е появила! Може да се наложи да наема частни детективи. А те струват пари. Нямате представа какви проблеми мога да ви създам. До края на седмицата всеки собственик на къща в този район ще заведе дело срещу компанията заради физическата и психическа заплаха, която представлявате. Ще постъпите добре, ако уредите въпроса сега и ме накарате да кротувам.
— Шефовете ми са съгласни с теб — усмихна се Симпсън. — Просто искаха от мен да се пазаря малко. Казах им, че няма да се съгласиш. — Направи пауза. — Само че нямам правомощия да преговарям за такова уреждане на въпроса, за каквото молиш ти. Ако нямаш нищо против, на път за насам е човек, който може да направи това от името на компанията.
— Кой?
— Джордж Лондръм.
— От връзки с обществеността? — Едмъндс подсвирна тихо. — Чух, че се лишил от всичките си акции, когато приел длъжността.
— Това не означава, че няма интерес да работи за здравето и просперитета на компанията. Ще работи в Отдела за връзки с обществеността само още две години, а после ще иска друга длъжност, която да му осигури още по-голям уют.
— Компанията няма да е здрава, ако й пусна доста кръв.
— Тогава, може ли да му звънна и да му кажа да дойде? Той чака на газ станцията на няколко мили оттук.
Едмъндс се замисли. Защо не? Лондръм беше политик, а той знаеше как да се справя с политиците. А фактът, че сега Едмъндс знаеше, че той все още е в джоба на газовата компания, щеше да е главно оръжие в преговорите.