— Да. — Той се усмихна леко. — Мама не бих замерил с лампата.
— Надявам се, че не. — МакДъф повдигна вежди. — Тук, в имението, определено не е прието да удряме жените.
— Можете да тръгвате. Добре съм.
— Престани да се опитваш да се отървеш от мен. Имам чувството, че не си върша добре работата. Какво прави майка ти, след като се събудиш от някой от твоите кошмари?
— Но вие не сте майка ми — каза Майкъл сериозно.
— Умен си.
Майкъл ококори очи.
— Съжалявам, сър. Но току-що се събудих. Знам, че не е учтиво и дори не е…
— Престани да се държиш с мен така, сякаш съм вещица. Няма да ти отрежа главата.
— Но вие сте стар човек и мама би ми казала, че трябва да съм учтив с вас.
Той настръхна.
— Аз не съм стар.
— По-стар сте от Джок.
— Половината население е по-старо от Джок. Аз съм минал трийсетте, но съм живял повече от пълноценно, което ме прави изключителен човек. — МакДъф видя веселото пламъче в очите на Майкъл. — А ти ме взе за по-стар. Вие, американците, нямате уважение към хората.
— Много ли американци познавате?
— Няколко. Хайде, кажи ми какво прави майка ти, след като те събуди?
— Прави ми горещ шоколад и разговаря с мен.
— Няма да сляза в кухнята и да ти приготвя горещ шоколад, а не се познаваме достатъчно добре, за да започнем някакъв разговор.
— Мога да заспя отново. Не се налага да правиш нищо.
— Глупости. Това тук е странно място и ще ти е необходимо много време, за да се освободиш от напрежението. Мисля, че ще е по-добре да ти помогна да се отървеш от него. Джок ми каза, че играеш футбол.
— Да.
— И аз играех, когато ходех на училище. Ако искаш, можем да отидем на игрището и да поиграем малко и сега. Обзалагам се, че като свършим, коленете ти ще треперят от умора.
— Сега? Посред нощ?
— Защо не? Имаш ли по-добра идея? Хайде, скачай от леглото и си обуй обувките.
Майкъл отметна одеялото. Лицето му се беше озарило от радостно вълнение.
— Игрище? Къде е игрището?
— То е равно затревено място. Намира се на скала в задната страна на замъка и гледа към морето. Моите прадеди са от Високите земи. Някога планинските шотландци мерели силата и уменията си в различни игри. Мястото е подходящо. Мисля, че ще намеря и топка някъде в замъка.
— А ако ритна топката и тя падне от скалата в морето?
МакДъф тръгна към вратата.
— Ами, ще те бутна след нея. Какво друго бихме могли да направим?
Нат Кели наистина приличаше на миниатюрен Фред Астер, помисли си Софи докато го гледаше да върви към тях. Само че походката му беше по-малко ритмична и по-целенасочена.
— Трябва да действаме бързо — каза той на Ройд още когато беше на няколко метра от тях. — Трябва да сме вътре и близо до офиса, когато захранването бъде прекъснато. — Той я погледна. — Софи Дънстън?
— Да.
— Радвам се да се запозная с вас. Следвайте ме отблизо и правете каквото ви кажа, за да излезем от всичко това живи. — Обърна се и тръгна към сградата. — Ти ще дойдеш ли с нас, Ройд?
— Не. Ще остана навън, в случай че имате нужда някой да ви изкара от цялата тази каша.
— С нас не може да се случи нищо, докато няма захранване. По това време на нощта, в офиса няма никого.
— Отдавна съм научил, че в ситуации като тази не можеш да разчиташ на нищо. Няма нищо сигурно — каза Ройд на Софи. — Последен шанс да се откажеш. Остави Кели да свърши работата.
— И да пропусна възможността да сложа ръце върху диска? Ако му се наложи да прегледа всички дискове и всяко листче, което се намира в сейфа, захранването ще бъде пуснато още преди да е излязъл от офиса. А аз веднага ще мога да кажа дали дискът е там.
— Вярно е — каза Кели. — Но ти може би няма да успееш да излезеш от сградата навреме. Ще зависиш само от себе си, след като претърсиш сейфа. Аз ще трябва да се върна в помещението с камерите, защото ще трябва да изглежда, че през цялото време съм бил там. — Погледна Ройд през рамо. — Освен ако не искаш да рискувам и да я доведа при теб?
— Не — каза Ройд. — Изборът е неин. Не искам да рискувам твоя живот, нито да те загубя като помощник тук, в сградата. Ако видя проблем, аз самият ще вляза и ще я изкарам оттам.
— Няма да се наложи — каза Софи. — Никой не трябва да поема допълнителен риск заради мен. Вие двамата вършете вашата работа и ме оставете да свърша моята. Ще изляза и без вие да…