— Добър план. А моят е да изчакаме. Или да ги убием, преди да започнат да разтоварват, или да изчезнем, докато разтоварват първата мебел. Накратко, да импровизираме.
— Май няма нужда да питам коя възможност предпочиташ.
— Да, аз съм такова кръвожадно копеле, че не мога да дочакам следващото убийство.
— Не, не исках да кажа това… Ти ме ядоса. Нямам право да те обвинявам за…
— О, за Бога, млъкни! — каза той грубо. — Имаш право да ми кажеш всичко, което искаш, освен онова, което е свързано с чувството ти за вина. — Той промени темата. — Намери ли диска?
— Не, не точно.
— Или си го намерила, или не си.
— Не намерих диска с изследванията върху РЕМ-4, но намерих друг със специалното кодиране на Санборн и му направих копие.
— Защо?
— Исках да видя какво има на него. — Тя направи пауза. — И много се ядосах, че не намерих РЕМ-4. Но дяволите, исках да го намеря!
— Това беше повече от очевидно. Но можеше да стане истинска катастрофа.
— Но ти ме остави да действам.
— А това трябваше да те уплаши. Ако има шанс дори за частичен успех, аз ще те оставя да опитваш. Въпреки обещанието, което дадох на теб и на Джок. Но винаги ще се тревожа за това да те измъкна жива след операцията.
— Никога не съм молила за нещо друго. Не, това не е вярно. Ако някога поставиш сина ми в опасност, аз сама ще те убия.
— Това се подразбира. Всички имаме предел, който не бива да се надвишава. Като че ли всички имаме вграден бутон, който може да бъде натиснат.
— Бутон?
— Онзи, който задейства всяко зло и всяко добро, което се таи в нас. Кутията на Пандора. Нещо или някой, които могат да те накарат да направиш онова, което е необходимо.
— И Майкъл е моят бутон?
— Не е ли така? Всяко добро или зло…
— Предполагам, че е така. Но бях готова да убия Санборн, за да си отмъстя за стореното на моето семейство. Така че, сигурно има и други бутони.
— В твоя случай, бутоните са свързани с хората, които обичаш.
Това беше вярно.
— А какви са твоите бутони, Ройд?
— Чистата омраза.
Тя като че ли беше шокирана. Изкушаваше се да зареже темата, но все пак й се искаше да продължи нататък.
— Омразата е продуктът. А какво предизвиква омразата? Какво я задейства? Гарууд?
— Може би.
— Ройд.
Той мълча един миг.
— Дълго време бях подложен на въздействието на РЕМ-4. Дълго време устоявах. Борех се с него, а това ядосваше Санборн и Бош. Търсеха всякакви методи да увеличат въздействието му, както Томас Рейли правеше с Джок. И на двамата им хрумна голямата идея. Привлякоха ме в Гарууд, като примамиха там по-малкия ми брат, Тод. Прикрепиха го с верига към една стена в Гарууд и всеки път, когато не се подчинявах на инструкциите им, го биеха и не му даваха вода. Това имаше задоволителен психологически ефект върху мен. Много по-голям, сравнен с ефекта на РЕМ-4. За нула време се превърнах в зомбито, което те искаха да бъда. А след това Тод вече не им беше полезен, защото скоро щеше да умре от боя и недохранването. И те го убиха пред очите ми. Аз трябваше да бъда техният последен тест. По онова време те бяха вече доста сигурни в мен. Господи, колко бяха глупави! Това само показва доколко такива като Санборн познават човешката природа. Убийството на Тод беше първата тухла в стената, която те издигнаха около мен. Трябваше да минат още два месеца, но накрая онова се случи.
— Исусе!
— Уверявам те, че Христос няма нищо общо с това. Нито Бош, нито Санборн имат нещо общо с някое божество.
— Исках да кажа… — Не можа да продължи, защото гласът й трепереше.
Той мълча известно време.
— Плачеш ли?
Тя не отговори. Той се наведе и я погали нежно по бузата.
— Плачеш. Предполагам, че трябваше да го очаквам, но всъщност не го очаквах.
— Защо не? — Тя се опита гласът й да прозвучи спокойно, стабилно. — Непрекъснато ми казваш колко съм мека.
Той не отговори веднага.
— Не исках да предизвикам твоето съчувствие. Ти запита и аз ти отговорих. Каквото се случи в Гарууд, наистина се случи, а сега вече всичко е приключено.
Но той все още имаше кошмари, от които не искаше да се излекува, защото те поддържаха омразата в него.
— Не е приключило. — Тя избърса очи с опакото на дланта си. — Глупаво е да се говори така. Ти все още живееш с миналото.
— Не, това сега е нова страница, аз контролирам нещата. — Той направи пауза. — Ти също контролираш нещата. Докато умът и волята ти са твои, никой не може да те победи.