Петима мъже.
Те вървяха с отмерена крачка. Очевидно не бързаха да започнат разтоварването. Минаха край задната част на тяхната каравана и тръгнаха към онази, спряна отзад.
— Има маяк на двайсетина ярда по-нататък — прошепна Ройд. — Не можем да разчитаме, че ще бъде отключен и няма да има никого там. Затова ще се скрием зад бара баните за нефт, а после ще минем от задната страна.
Тя кимна рязко.
— Върви по дяволите! Щом веднъж започнат да разтоварват, ще плъзнат из цялото място.
Погледна я и се усмихна.
— Точно така. Аз отговарям за себе си, а ти — за себе си.
В следващия миг той вече изпълзяваше изпод караваната и тичаше към маяка. Тя хвърли бърз поглед към другата каравана и го последва.
Двайсет ярда? Сториха й се повече от сто ярда. Всеки миг очакваше да чуе викове зад тях. А ето че в следващата секунда се приведе и се скри под барабаните за нефт. Ройд беше вече до ъгъла на маяка. След секунда се скри от погледа й. Очевидно й беше казал истината, когато твърдеше, че всеки отговаря за себе си. Тя също се приведе и се затича към ъгъла.
— Много добре. — Той я чакаше. — Изчакай, докато се приближа до кораба. Щом се върна, ще изчезнем оттук.
Тя отново почувства вълна на паника да се надига у нея.
— Защо искаш да се върнеш на кораба?
— Защото много бързах и не разбрах какво е името му.
— Но аз го забелязах. „Констанца“.
Той я погледна изненадано.
— Сигурна ли си?
— Разбира се, че съм сигурна. Това беше първото, което видях, когато скочих от караваната. А сега кажи как, по дяволите, ще се измъкнем оттук?
Той се обърна и затича към задната страна на маяка.
— Много бързо и изключително внимателно.
На Софи и Ройд им бяха необходими четири часа, за да се върнат в мотела. Първо пътуваха с такси до летището, там наеха кола и с нея изминаха двата часа път до мотела. Софи беше почти безчувствена от изтощение, докато гледаше как Ройд отключва вратата.
— „Констанца“. Трябва да проверя какво има под това име в компютъра ми. Трябва да има португалска регистрация, а това би трябвало…
— Първо поспи няколко часа. — Ройд отвори вратата. — Няма да ти навреди, а и ще премахне опасността да заспиш над клавиатурата.
— Няма да заспя. А онзи шофьор спомена нещо и за по-големи камиони. Ще взема душ, за да се разсъня. Трябва да… — Спря се, кога го зърна отражението си в огледалото над бюрото. — Мили Боже, изглеждам така, сякаш съм попаднала в торнадо. — Докосна мазното петно на лицето си, което сигурно беше останало от барабаните за нефт. — Защо не ми каза? И защо ти не си така мръсен?
— Бях. Обаче ти не забелязваше много неща, щом веднъж се отдалечихме от доковете. Мисля, че беше малко напрегната. Почистих се на летището, преди да вляза в агенцията за коли под наем.
„Напрегната“ беше слабо казано. Нощта беше и изтощителна, и страшна. Вероятно нямаше да забележи и ако се беше съблякъл на летището и я беше взел гол от там. Поклати глава.
— Изненадана съм, че таксиметровият шофьор въобще ни е взел в колата си.
— Повечето таксиметрови шофьори не са толкова придирчиви по това време на нощта, а и аз му дадох много щедър бакшиш. Всъщност беше добре, че си толкова мръсна, защото на практика човек не можеше да те разпознае. Предлагам да седна пред компютъра ти и да задам търсене на думата „Констанца“, докато ти си под душа. Така ще спестим малко време.
Тя кимна. В това имаше смисъл, а Господ й беше свидетел, че тя искаше да получи информацията възможно най-скоро.
— Компютърът е в брезентовия чувал. Няма да се бавя.
— Не бързай. — Той отиде до чувала, който беше подпрян на стената, и дръпна ципа. — Както казах, „Констанца“ няма да отплава днес. Сградата още не е готова, за да бъде затворена напълно.
— Искам да знам. — Тя грабна нощницата си и халата и тръгна към банята. — Искам да знам всичко, което ще ми помогне да открия какво е замислил Санборн.
— Нима мислиш, че аз не искам? — Той отвори лаптопа. — А и аз не съм известен с търпението си.
— Така ли? Никога нямаше да се досетя.
Тя затвори вратата на банята и започна да се съблича. Щеше да се почувства по-добре, след като измиеше мръсотията и част от умората. Нощта не беше съвсем успешна. Не беше намерила диска с изследванията върху РЕМ-4, но имаше копие от диск, който може би беше ценен за Санборн. Не ги хванаха, не ги убиха и това беше добре. И знаеха името на кораба, който щеше да транспортира цялото оборудване.