— Ти знаеш, че аз не съм го убила. — Тя разтри слепоочията си. — Не съм се и приближавала до онази канавка. Полицията ще открие това по време на разследването.
— Дали? Не и ако убиецът е знаел какво прави. Не вярвам Санборн да изпрати друг като Каприо. Ще намери по-опитен.
— Какво говориш?
— Че ще се отърве от всякакви доказателства, които биха довели полицията до него, и дори ще подхвърли доказателства, които сочат теб като виновник.
— Как?
— ДНК. В наше време този е най-добрият приятел на убийците. Разбира се, ако сам успее да избегне куршума.
— Както, сигурна съм, ти можеш — каза тя с горчивина.
— Да, аз съм много добър в избягването на куршума. Но ти не трябва да се тревожиш за мен, а за плика или космите, оставени на престъплението, които полицията ще намери.
— Плик?
— Това беше един от предметите, които обикновено предлагаха учителите ни в Гарууд. Ако оближеш лепилото на плик, ДНК-то може да бъде идентифицирано години след това. За космите като доказателства, вярвам, знаеш. Санборн имаше ли достъп до твоята кореспонденция по времето, когато работеше за него?
— Разбира се.
— А в болницата, в чекмеджето, което ползваш, имаш ли гребен?
Тя кимна.
— Тогава, сигурен съм, че полицията ще занесе цял сноп косми в лабораторията за изследване, а те ще докажат твоята вина. Разбираш ли?
Да, тя разбираше и това я ужасяваше.
— Убил го е само за да накисне мен?
— Има добър шанс за това. Ти се оказа проблем за тях и няма по-добър начин да те дискредитират и в същото време да се отърват от теб.
Тя поклати замаяно глава.
— Изглежда невъзможно. Но не, не е. Просто не мога да го приема.
— Тогава, по-добре да започнеш. — Лицето му беше твърдо и неумолимо като тона му. — Защото трябва да започнем да планираме ответния си удар.
— Иди малко в другата стая, Ройд. Имам нужда да остана сама.
— По-късно. Можеш да оплакваш Едмъндс и след като разбереш какво следва. — Той скръсти ръце на гърди и се облегна назад. — Най-важното последствие за теб ще е, че ще те търсят. А това търсене ще включва и Майкъл.
— Майкъл е в безопасност в Шотландия.
— Дали МакДъф ще иска да го крие, ако това означава да е в конфликт с американските власти и закон?
— Не знам. Но Джок няма да позволи нищо да му се случи.
И все пак, дали Джок щеше да може да му намери убежище, ако МакДъф откажеше. Тя просто не знаеше.
— Може и да не успеят да го проследят. Или може би ще успеят. Възможно е Дейв да е казал на Жан за Джок. Не знам.
— За да сме в безопасност, трябва да приемем най-лошото. Първо, ти си заподозряна и може да не е толкова лесно да докажеш обратното. Второ, докато си заподозряна, на теб не може да се вярва и Санборн е в силната позиция. Трето, Майкъл е уязвим и от страна на Санборн и Бош, и от страна на полицията. Съгласна ли си?
— Разбира се, че съм съгласна.
— Добре, тогава ще те оставя да поспиш малко. — Той се изправи. — И помни, по-важно е да обмислиш своето положение, отколкото да скърбиш за смъртта на Едмъндс.
— Не, не е. — Тя вече чувстваше как сълзите се събират в очите й. — Трябва да помисля и за двете. Бях омъжена за него, за Бога. Ти можеш да мислиш за двете по отделно, но аз не мога така да разделям нещата. Не съм чак толкова студена.
— Студен? Как ми се иска да съм студен. И за мен така нещата ще са много по-лесни. — Той коленичи пред нея. — Искаш утеха? Ще ти я дам. Макар да не мисля, че той заслужава да скърбиш за него.
Тя замръзна.
— Не искам твоето… — Спря, защото той я взе в прегръдките си. — Пусни ме! Какво си мислиш, че…
— Млъкни! — каза той грубо, хвана главата й за тила и я притисна към ризата си. — Плачи, ако искаш. Не мога да ти дам разбиране, но имам здраво рамо и уважавам правото ти да имаш свое мнение. — Галеше я нежно по косата. — Уважавам теб.
„Дланта му е толкова голяма, че прилича на мечешка лапа“, помисли си тя. Галеше я несръчно, но това, вместо да я подразни, странно я успокояваше.
— Пусни ме. Това е… странно.
— Възможно е. Но аз съм всичко, което имаш в момента. И съм по-добър от една мокра възглавница, нали?
— Това е твърде малко — прошепна тя.
Но ръцете й инстинктивно го прегърнаха. Казаното от нея не беше истината. Чувстваше как болката и шокът намаляват, като че ли се преливат в него.