— Не, доколкото знам. Моят човек в полицията ми каза, че продължават да я търсят.
Бош изруга.
— Искам тя вече да се появи. Докато е на свобода, е заплаха за преговорите. Нали каза, че планът ти ще даде резултат?
— Ще даде. В мига, в който се появи, тя ще е на път за затвора. Доказателствата са солидни. Никой не може да оспори ДНК анализа.
— Ако човекът ти не е допуснал грешка.
— Не е. Освен с косми от косата й, го снабдих с плик, на който има остатък от нейната слюнка. В плика има писмо, с което тя кани Едмъндс на среща. И му казах да не оставя никакви отпечатъци, никакви следи, на мястото на престъплението.
— А колата?
— Тя е на дъното на залива. — Той добави: — Сега всичко е въпрос на време. Трябва да изчакаме полицията да я намери. Бъди търпелив.
— Търпението може да върви по дяволите! Тя ще започне да говори за РЕМ-4 и за теб в мига, в който се добере до някой репортер.
— Известно време няма да има възможност да говори с репортери. Първо ще й бъде нужна законова помощ. А това ще даде време на полицията да я открие и залови.
— И какво ще използва твоят човек от полицията?
— Цианид. — Той се усмихна. — Нали самоубийците обикновено използват това? Много жалко, но полицията няма да намери у нея нищо, когато я претърси. Все пак тя е лекарка и има достъп до какви ли не смъртоносни хапчета.
— А момчето? И то трябва да умре, по дяволите. Никой не изпитва съчувствие към майките, убили децата си. Трябва да стигнем до тях преди полицията.
— Предполагам, че е скрила момчето някъде, когато е разбрала, че е в опасност.
Бош мълча известно време.
— Джок Гейвин?
— Логично е. А Гейвин е под крилото на шотландски лерд на име МакДъф. Изпратих същия човек, който уби Едмъндс, да души около замъка. Ще видим с каква информация ще ни снабди.
— Гейвин е експерт. Няма да е лесно да отнемем момчето от него.
— Нищо, което си струва, не е лесно. Човекът, когото изпратих, има заповеди първо да докладва. Едва след това ще му бъде разрешено да действа. Не искаме някакъв международен инцидент да хвърли още прах в очите на хората.
— Кого изпрати? Познавам ли го?
— О, да. Познаваш го. — Пауза. — Сол Девлин.
— По дяволите!
— Надявам се, ще се съгласиш, че е достатъчно опасен. Все пак той е един от твоите хора. Беше много доволен от него в Гарууд. — И добави лукаво: — Или може би имаше нужда от това да декларираш някакъв успех след бягството на Ройд.
— Девлин беше истински успех. Той е почти съвършен, всичко, което Ройд трябваше да бъде.
— Съгласен съм, че е смъртоносен и послушен. Затова го пазя за специални поръчки като тази.
— Исках да го използвам като пример пред Бен Кафир.
— Не този е начинът. Това е по-важно в момента.
Бош замълча.
— Добре, предполагам, че си прав.
„Разбира се, че съм прав, помисли си Санборн кисело. Недоволно копеле.“
— Как ще убиеш момчето?
— Със същото оръжие, с което е убит Едмъндс. Но ако онази кучка е тръгнала, по-добре е да изчакаме да стигне до него, за да има поне някакво подозрение. За това казах на Девлин да наблюдава и да чака.
— А ако не отиде при момчето? Ако полицията я залови преди това?
— Тогава ще убием момчето и ще го хвърлим в морето. Така никой няма да разбере кога е извършено убийството. А Девлин не е използвал всичките ДНК доказателства при убийството на Едмъндс. Всичко ще е наред. — Умори се да се защитава пред Бош. — Трябва да затварям.
— Чакай. Получи ли анализите на последните резултати, които ни изпрати Горшанк?
— Не. Сигурно ще пристигнат всеки момент.
— Но каквито и да са, те не бива да ни спрат да продължим напред.
Санборн с раздразнение си помисли, че резултатите на Горшанк до голяма степен ще определят по-нататъшното развитие на изследванията. Как беше възможно Бош да не разбираше това? Бош, както винаги, беше привърженик на своята тактика, но той нямаше да спори с него в този момент.
— Ще говорим за това по-късно. Трябва да говоря с Девлин.
Той натисна бутона за край на разговора, после набра мобилния телефон на Девлин.
— Къде си? — запита, когато Девлин отговори.
— Горе на хълмовете около замъка. Не съм видял никого да влиза или излиза. Трябва да се приближа повече.