Да, трябваше да помага на хората, вместо да планира убийство.
— Искам да ме освободиш от обещанието ми — каза Джок Гейвин, когато МакДъф вдигна слушалката. — Може да се наложи да убия човек.
Зачака, изслуша ругатните, които идваха от другия край на линията. Когато те престанаха, Джок каза:
— Той е много лош човек. Заслужава да умре.
— Не от твоята ръка, по дяволите. Това приключи за теб.
„Това може никога да не приключи“, помисли си Джок. Той го знаеше, макар МакДъф явно да беше на друго мнение. Но МакДъф искаше това толкова отчаяно, че беше готов да повярва на всичко.
— Софи ще убие Санборн, ако не го направя аз. Не мога да й позволя да го направи. Тя вече достатъчно е страдала, достатъчно е наранена. Дори да не я хванат, това ще бележи целия й живот занапред.
— Вероятно ще се откаже. Ти каза, че не притежава инстинкта на убиец.
— Но сега вече притежава необходимите умения. А освен умения, има и омраза у нея. Убедена е, че макар че причината да извърши зло е добра и справедлива.
— Тогава, остави я да го направи. А ти излез от живота й.
— Не мога. Трябва да й помогна.
МакДъф мълча известно време.
— Защо? Какво изпитваш към нея, Джок?
Джок се засмя тихо.
— Не се тревожи. Не е секс. И, Господ знае, не е любов. Е, може би е любов. Приятелството също е любов. Харесвам и нея, и момчето. Изпитвам някаква привързаност към нея заради онова, което е изстрадала. И заради което продължава да страда.
— Това е достатъчно, за да ме разтревожи, ако ще те накара да подновиш старите си навици. Искам да се върнеш в имението.
— Не. Освободи ме от обещанието ми.
— По дяволите, няма да го направя. Дълго време те оставих сам да търсиш пътя си. За мен беше дяволски трудно. Единственото, за което те помолих, беше да държиш връзка с мен. И да не убиваш.
— Не съм убил никого.
— Досега.
— Не се е случило… още.
— Джок, ти… — МакДъф спря и си пое дълбоко дъх. — Нека помисля.
Настъпиха няколко минути тишина, в които Джок почти чуваше как мозъкът на МакДъф работи и пресмята възможностите.
— Какво би те накарало да се върнеш в имението?
— Не искам тя да убие Санборн.
— Не можем ли да убедим ФБР или правителството да се справи с него?
— Тя каза, че се е опитала. Мисли, че всички са корумпирани и им е платено добре.
— Възможно е. Санборн има почти толкова пари, колкото и Бил Гейтс, и това вероятно заслепява повечето политици. А медиите?
— Софи е била в психиатрична клиника в продължение на три месеца заради нервен срив след убийствата. Това била една от причините да не може да накара никого да я изслуша.
— По дяволите.
— Освободи ме от обещанието ми — повтори търпеливо той.
— Забрави за това — каза подчертано МакДъф. — Не искаш тя да убие Санборн? Тогава ще включим някой друг, който ще свърши работата вместо нея.
— Щом не позволява на мен, тя няма да позволи и на никого другиго да направи това. Казва, че се чувства отговорна.
— Кой ще й каже? Ние просто ще се отървем от копелето.
Джок се засмя.
— Започваш да звучиш като мен, МакДъф.
— Нямам нищо против да смачкам някоя хлебарка. Просто не искам ти да го направиш. Какво ще кажеш да вместим Ройд в картинката?
Джок замръзна.
— Ройд?
— Каза ми, че е запознат с историята. Има ли някакво съмнение, дали ще успее да се справи, ако му бъде дадена възможност?
— Въобще никакво. Той е достатъчно добър. Трябва само да се тревожа за отношението му към Софи.
— Ще е добре, ако може да осигури безопасността й.
— Софи не би мислила, че това е добре — каза Джок сухо. — Ще иска да изчезне и да я остави сама да се справи, както постъпва и с мен.
— Обади се на Ройд, а после си ела у дома.
— Не.
Тишина.
— Моля те.
— Не искам… — Той въздъхна. Обещанието си беше обещание, а той дължеше на МакДъф повече, отколкото би могъл да му изплати за хилядолетие. — Ще помисля. Ще ми е необходимо известно време, за да го намеря. Доколкото знам, той може и да е мъртъв. За последен път чух, че е някъде в Колумбия. Ще се опитам да се свържа с него.