— Ще поговоря с него.
— Прави, каквото искаш. — Тя се обърна и започна да се изкачва по стълбите. — Ще отида да видя как е Ройд. Беше доста слаб. Не е трябвало да върви пеш до замъка снощи.
— Аз му предложих да се обадя за кола.
— Не обвинявам никого. Вината е единствено негова — каза тя през рамо. — Този идиот си мисли, че е Супермен.
— Не си бил особено тактичен — каза Джок на МакДъф, когато влезе в библиотеката. — Софи не обича да й казват какво да прави. Ще имаш късмет, ако не грабне Майкъл и не изчезне.
МакДъф вдигна поглед.
— Бях прекалено разтревожен и изнервен, за да бъда тактичен. Трябваше да й кажа да се скрие някъде, докато си тръгнат онези от Скотланд Ярд. Те идват ли вече насам?
— Движат се петнайсет минути след мен. Той се казва Мактавиш и е приятен човек. — Усмивката му изчезна. — Когато не обвинява мен за онова клане. Накара ме да гледам, когато изтегляха момиченцето от кладенеца. Мисля, че искаше да види реакцията ми.
МакДъф изруга тихо.
— Казах ти, че не трябва да оставаш.
— Марк ми беше приятел. — Той мълча секунда-две. — Кога ще тръгнем след Девлин?
— Скоро. Първо трябва да уверя Скотланд Ярд, че ти не си виновен в нищо — каза той мрачно.
— Тя няма да те чака — каза Джок. — Освен ако не накараш Ройд да се намеси. Софи ще приеме съвет от него.
— Тогава ще говоря с Ройд. — Той се изправи. — Ще изляза, защото искам да се срещна с инспектора във вътрешния двор. Имам нужда от въздух. — Смръщи вежди. — Ти също не му се мяркай пред очите. Не искам да те вижда повече.
— Мислиш, че като не ме вижда, няма да мисли за мен?
— Нещо такова. — Той тръгна към вратата. — Просто не искам да му се мяркаш пред очите.
— Тогава послушно ще се скрия, както ще направят и другите. Някакви други заповеди?
— Послушно? Ти не знаеш значението на тази дума. — Той се спря на прага. — Да, можеш да направиш нещо за мен.
— Аз съм на твоите услуги.
— Обади се на Жан Макгуайър и разбери къде е и дали ще може да приеме обаждане от мен днес следобед.
— Защо не го направиш сам?
— Няма да навреди, ако ти се обадиш първи да провериш. Тя винаги те е харесвала и знае, че ти не си заплаха за нея.
— Не, тя никога не ме е смятала за заплаха, дори тогава, когато можех да бъда. Невероятно. — Той наклони глава. — И мислиш, че смята теб за заплаха?
— Възможно е. Просто й се обади.
Майкъл не беше в стаята си. Какво, по дяволите…? Беше му казала да я чака.
— Той е добре.
Тя се обърна и видя Ройд, застанал на прага.
— Майкъл те чака в моята стая. Дойдох да проверя как е и реших, че ще предпочетеш той да има компания. Помогна ми да сменя превръзката си. И така поне беше зает с нещо.
— Да, добре. Благодаря ти. — Тя го изучаваше с поглед. — Малко си блед, но си по-добре отпреди. Добре ли спа?
— Достатъчно добре. Защо не слезем долу да потърсим храна?
— Не още. При МакДъф има инспектор от Скотланд Ярд. Той иска да останем скрити, докато инспекторът си замине.
— Тъй като обратното означава катастрофа, ще се съгласим с него, нали? Говори ли вече с МакДъф?
Тя кимна.
— Ти беше прав. Той има намерение да преследва Девлин и иска да ни използва, за да го намери. Не, това не е достатъчно силно казано. Има намерение напълно да ни използва. И мисли, че може би Майкъл няма да е в безопасност тук след заминаването му. Опитва се да измисли някакъв друг план.
— И това те тревожи? Защо?
— Нямам нищо против някой да се опитва да защити Майкъл и да му осигури безопасност. Но, да, тревожи ме фактът, че МакДъф не дава пет пари за това, как аз искам да бъде свършено това.
— Сигурен съм, че ти ще промениш неговото отношение. — Той направи гримаса. — Точно както промени моето.
— Няма много време. Надявах се, че ще мога да разчитам на МакДъф поне още малко. — Тя направи пауза. — Мислиш ли, че Девлин е трябвало да убие Майкъл, или това е било капан за мен?
— Може да е всяко от двете.
— По дяволите, как тогава аз ще…
— Има нещо, което трябва да знаеш. Кели ми се обади тази сутрин.
Тя се напрегна.
— И?
— Казах му да наблюдава кораба. Отплавал е снощи.
— Какво? Но ти каза, че не са пренесли всичко от сградата…
— Очевидно са взели всичко, което им е необходимо, и са решили да оставят останалото.