— По дяволите, тогава как…
— Спокойно. Кели работи по въпроса. Наел е ланчия и е настигнал кораба, преди да е излязъл от канала. Опитва се да го държи под око, без самият той да бъде забелязан. Корабът се е отправил на юг.
— А Санборн?
Той сви рамене.
— Кели може да бъде само на едно място. Но ако успеем да проследим кораба, можем да се надяваме, че Санборн и Бош ще имат среща с него, когато той пристигне на мястото, закъдето е тръгнал.
— А ако нямат?
— Тогава ще се тревожим за това. Или поне аз ще се тревожа. Ще тръгна веднага, за да отида при Кели, но не се налага и ти да дойдеш с мен. Ако предпочетеш да останеш с Майкъл и…
— Тихо. Знаеш, че трябва да замина. — Но все пак трябваше да защити и Майкъл. — А и ти ми каза, че можеш да имаш нужда от мен. Защо така изведнъж реши, че не съм необходима?
— Никой не ми е необходим. Справял съм се без теб през целия си живот. Ти би могла да ми помогнеш, но няма да си ми от полза, ако непрекъснато се тревожиш за сина си. Така че, по-добре да не идваш с мен.
— Това е особено приятно. Ти сигурно си най-… — Тя спря, втренчила поглед в смръщеното му лице. — Мили Боже, вярвам, че се опитваш да ме защитиш. Колко странно.
— Не е странно. Казах ти, че ще те защитя, ако мога.
— А после започна да ме хвърляш в огъня при всяка възможност.
— Не се налагаше да те хвърлям, ти сама го искаше. — Той сви рамене. — А това вече не е въпрос на избор. Трябва да правиш това, което се налага.
— И ще го направя. Така че, просто млъкни. Не ти приляга да бъдеш нежен и благороден. Много по-убедителен си, когато си груб и безмилостен. — Тя отиде до прозореца и погледна към вътрешния двор. — Там долу има паркирана кола. Сигурно е на инспектора. Още не можем да слезем. — Тя се обърна и затършува из чантата си. — Сега имам възможност да видя какво има на диска, който намерих в сградата. Ще го пусна на моя компютър. Ще останеш ли при Майкъл през това време?
— И аз искам да го видя.
— Ще ти кажа какво има. Може да не е нещо важно.
— Щом е бил в онзи сейф, трябва да е нещо важно.
— Аз мога ли да ви помогна с нещо?
Обърнаха се и видяха Джок, застанал на прага. Той погледна първо Софи, после — Ройд.
— Нима долавям известно несъгласие между вас?
— Да, можеш да ни помогнеш — каза Ройд. — Ще отидеш ли да развличаш Майкъл, докато ние проучим този диск?
— Разбира се. Не след дълго ще слезем до игрището. На него му харесва там. Инспекторът почти приключи разговора си с лерда. МакДъф е толкова важна личност, че дори от Скотланд Ярд се отнасят към него с уважение.
— Чакай — каза Софи. — Ти защо дойде?
— За да подействам умиротворяващо. Макар не между теб и Ройд. Говорих с МакДъф. Той осъзнава, че не е бил тактичен. Иска най-доброто за теб и момчето, Софи. И прави всичко възможно да измисли нещо.
— За да може да е свободен да преследва Девлин.
Той се усмихна.
— О, надявам се, че ще остави това на мен. Имам някои особено добри идеи по въпроса.
Той излезе. Софи потрепери, докато гледаше след него. Беше красив като зората и смъртоносен като пепелянка. Тя не беше свикнала с тази страна на Джок.
— Исусе.
— Ти не видя онова малко момиченце, нарязано и хвърлено в кладенеца — каза Ройд тихо.
Тя рязко кимна.
— Просто… се изненадах. — Обърна се, отиде до брезентовия чувал и извади лаптопа си. — Трябва да се залавям за работа. Не мога да оставя Майкъл сам за дълго, когато е разтревожен. — Седна на леглото и постави диска в компютъра. — Сега, да видим какво имаме.
— Числа — измърмори Ройд.
— Формули — поправи го разсеяно тя. После застина. — РЕМ-4.
— Какво?
— Не е моята формула, но и тук моята е използвана като основа.
— Ти знаеше, че това ще се случи.
— Но не точно така. — Погледът й не се отделяше от екрана. — Това е различно.
— Колко различно?
— Още не знам. — Тя отиде на долната страница. — Но не ми харесва. Можеш да се махнеш. Ще ми трябва известно време.
— Нещо, което мога да направя?
— Махни се — повтори тя.
Отиде на по-следващата страница. Нищо друго, освен формули. Сложни формули. Който и да беше свършил тази работа, той беше блестящ учен.
— Колко време ще ти е необходимо?