Выбрать главу

— Остров? Значи търсим остров.

— Вероятно.

— Знаем ли първото име на Горшанк?

Тя поклати глава.

— Той трябва да е един от учените на Санборн, но никога не съм чувала за него.

— А за експеримента?

— Защо Санборн има нужда от всички тези цистерни РЕМ-4? — Тя навлажни устни. — Не говорим за контролиран и ограничен експеримент.

— И ти предполагаш?

— Той ще изсипе цистерните във воден източник на острова и ще наблюдава какво ще се случи.

Той кимна.

— Има смисъл.

— Как можеш да си толкова спокоен? Той иска да види дали ще може да превърне цялото население на острова в зомбита.

— А после ще продаде новата формула за най-високата предложена цена — каза Ройд. — Ще бъде замърсена водата, ще бъдат заразени всички растения. Много грозно.

— Аз не съм стигнала чак толкова далеч — каза Софи. — Не исках да прогледна по-далеч от катастрофата на острова. — Но сега осъзна, че мисълта се таеше някъде в подсъзнанието й. — В този експеримент могат да загинат хора.

— Или да бъдат доведени до състояние, в което ще станат жертва, на която и да е терористична група.

— Трябва да спрем това.

— Да. — Ройд тръгна към вратата. — Но поне имаме начало. Горшанк. Може да ни е много трудно да стигнем до Санборн и Бош, но да стигнем по-лесно до Горшанк.

— Ако знаем кой е и къде е той. — Тя го последва в коридора. — Ти имаш връзки. Не можеш ли да откриеш нещо?

— Мога да опитам. Но трябва да действаме бързо. И ще ни е нужна всичката помощ, която можем да получим. — Той я погледна през рамо. — Ще посветя и МакДъф във всичко това. Не мога да ти помогна, ако все още си настроена против него. Говорих с Джок и той каза, че МакДъф има достъп до източници на информация, до които аз нямам. Той има връзки навсякъде — от британския парламент до американската полиция.

— Не оспорвам. — Тя направи гримаса. — Макар да не вярвам полицията да послуша някого, поне що се отнася до мен. Ще оставя МакДъф да направи каквото може, за да спре Санборн. Можем да имаме несъгласия само относно Майкъл.

— Това е между вас двамата. — Той тръгна надолу по стълбите. — Ще те оставя сама да се разбереш с него за това.

— Благодаря — каза тя с ирония. — Много си мил.

— Нали искаш да бъда такъв? — каза той грубо. — Не искаш да ти се меся и да ти преча. Непрекъснато говориш за това, колко е хубаво хората да се разбират и да си помагат, но си същата като мен. Наранявана си толкова много пъти, че се страхуваш, че и аз ще го направя. Е, може и да те нараня. Но не нарочно. Не и ако мога да го избегна. И ще убия всеки друг, който се опита да го направи. По дяволите, да, бих убил заради теб. Независимо дали това ти харесва или не.

Тя се спря и го загледа втренчено, шокирана от неговия изблик на чувства.

— Прекалено грубо ли е за теб? — Той извърна поглед от нея и продължи да слиза по стълбите. — Много лошо, тогава. Трябваше да го кажа. Бях прекалено дипломатичен до сега, ако питаш мен, думите бяха заседнали на гърлото ми, душаха ме.

— Дипломатичен? Ти?

— По дяволите, да. — Той смръщи вежди. — Сега, ако ще дойдеш при МакДъф с мен, побързай.

И той тръгна към библиотеката. Тя продължи бавно да слиза по стълбите. Той се държеше все така нахално, като господар. Би трябвало да е ядосана. Той не само беше груб, но си позволяваше да преценява нея и нейните постъпки. И дори да заплашва. Само че заплахата не беше отправена към нея. Мили Боже, той дори беше предложил да убие заради нея! И наистина можеше да го направи.

— Побързай! — подхвърли й през рамо.

Тя инстинктивно ускори крачка. Трябваше да изложат проблема пред МакДъф и да видят дали ще може да им помогне. Моментът не беше подходящ да се опитва да разгадае загадката на име Мат Ройд.

— Горшанк — повтори МакДъф. — Инициали? Първо име?

— Имаме само фамилията — каза Софи. — Днес следобед се опитах да видя какво има на името Горшанк в Интернет в различни университети и организации на учени. Нищо.

— Възможно е това да не е американски учен.

Тя кимна.

— Възможно е. Но проверих и в международните организации. Няма нищо на името Горшанк.

— Има много добри учени от Източна Европа, които работеха в съветския блок по някои наистина отвратителни проекти. Те не бяха окуражавани да правят нито опитите си, нито имената си, достояние на света — каза Ройд. — След разпадането на съветския блок се пръснаха в различни краища на света.