Выбрать главу

— Зле ли беше?

Тя отвори очи.

— Искаш да кажеш, дали е изпаднал в истерия и ми се е разкрещял? Не, прояви разбиране, беше любящ и не направи нищо друго, освен да разбие сърцето ми. Той е толкова добро дете, Ройд.

Той кимна.

— Знам. Не съм прекарал много време с него, но това успях да разбера. — Той направи пауза. — Джок ми каза, че е сигурен, че Майкъл ще е в безопасност. Той познава тези хора и им има доверие. Това би трябвало да те накара да се почувстваш по-добре.

— Това означава не много, а всичко за мен. — Тя го погледна. — Но проявата на такова разбиране и съчувствие е подозрително.

— Нима проявявам съчувствие? Ще трябва да внимавам. — Той натисна педала на газта. — Може би започваш да мислиш, че съм обикновено човешко същество.

— Никога не съм казвала, че не си…

— Хайде. Никога ли не си мислила за мен във връзка с Гарууд? Никога ли не си спомняш в какво ме бяха превърнали? — Той повдигна едното си рамо. — И какво съм в момента?

— Това не означава, че не си човешко същество. — Тя смени темата. — Джок казал на Майкъл, че той и МакДъф ще се грижат за мен. Доколкото знам, МакДъф ще преследва Девлин.

— Кръгозорът му се разшири, когато му казах, че Девлин ще бъде под закрилата на Санборн. Ако трябва да прегази Санборн и Бош, за да стигне до Девлин, той ще го направи.

— По-добре е да имаме някакъв общ план, за да не си пречим един на друг.

— Точно така. — Телефонът му звънна. — Ройд.

— Кели? — прошепна Софи.

Той кимна.

— Остани, където си, Кели. Ние пътуваме към Маями. Аз ще ти кажа дали да се върнеш в Щатите. — Той затвори. — В Барбадос е. Това било най-близкото пристанище, когато загубил „Констанца“.

— Маями? Защо Маями?

— Мястото е удобно, за да тръгнеш, накъдето и да било. Не знаем къде е Горшанк. Може да е някъде на островите, а може още да е в Щатите…

— Или където и да е другаде по света.

— От онова, което ми каза, мисля, че Санборн обича той и работата му да са му винаги подръка, близо до него.

Софи си помисли, че това е вярно.

— Кога мислиш, ще чуем нещо от МакДъф за Горшанк?

— Той няма да се бави излишно.

— Знам. Просто не искам… Уплашена съм. Преди лошите последици бяха ограничени. Сега е различно.

— Формулата на Горшанк може да е провал. Нали каза, че не знаеш как е получил някои от резултатите?

— А може и да не е провал. — Тя изправи рамене. — Не мога да мисля за това сега. Мога да поема нещата само едно по едно.

— Звучи разумно. Ще мине още час, преди да стигнем до летището. Опитай да се отпуснеш.

— Не мога да се отпусна. — Тя се взря навън, в мрака. — Не и докато не ми се обади Жан Макгуайър.

— Не се получи — каза Девлин, когато Санборн вдигна слушалката. — Направих най-доброто, което можах, но ти не ми каза, че и Ройд ще се появи на сцената.

Санборн изруга.

— Не знаех, че и той ще е там. Сигурен ли си, че е бил Ройд?

— О, да. Имам рана от нож в рамото и той е виновен за това. Познавам го добре. Срещахме се често в Гарууд.

— Ако сте били толкова близки, трябвало е да успееш да го премахнеш. А сега, какво добро можеш да ми докладваш?

Мълчание.

— Съжалявам — каза едва чуто Девлин. — С какво мога да изкупя вината си?

— Убий детето и жената.

— Прекалено е късно. Ройд ме позна и ще каже на МакДъф. Ако се приближа до замъка, ще ме преследват като дивеч. Подчиних се на заповедите ти и отстраних пречката. Е, няколко пречки. Полицията ще плъзне из целия район там.

— Ти, идиот такъв! Знаеш, че не исках да проваляш мисията си.

— Каза ми да правя онова, което трябва. Знам, че не искаше да ме хванат, защото още можеш да ме използваш. Само ми позволи да преследвам Ройд и той ще ме заведе при жената.

— Тогава, остани в Шотландия и свърши работата.

— Не вярвам да са още там. Ройд ме познава много добре и мисли, че може да ме залови.

— И ти мислиш, че можеш да го заловиш. Кой от двама ви е прав?

— Аз. Защото за него жената е бреме. Това ще го забави.

— Каза, че не можеш да се върнеш в замъка.

— Ако той е още там, няма да е задълго. Той иска теб, а сега иска и мен. Не може да хване нито един от двама ни, ако стои в онзи замък.

— А Софи Дънстън?

— Ти ми даде заповед. Естествено, ще свърша работата. Само ще ми е необходимо малко повече време.