Санборн се замисли. Сега, като знаеше, че Ройд се е съюзил със Софи, приоритетите бяха различни. Той беше опасност, която трябваше бързо и ефикасно да се отстрани.
— Жената може да бъде арестувана от полицията по всяко време. Ройд няма да остане с нея, ако това го поставя в опасност. Той иска отчаяно да ме залови и няма да рискува.
— Значи мога да преследвам Ройд?
— Когато се появи. Ще останеш при мен, докато това стане.
— За да те защитавам? — Девлин побърза да добави: — Това е умно. Ти не трябва да бъдеш ранен или убит.
— Радвам се, че си спомняш първата и основна заповед — каза саркастично Санборн. — Понякога се чудя за теб, Девлин.
— Защо? Аз винаги си върша работата, нали?
— Винаги. Но обикновено има много повече кръв, отколкото е необходимо.
— Целта оправдава средствата.
— Може би.
Той сведе поглед към доклада, поставен пред него. Ако анализът на резултатите на Горшанк беше точен, това можеше да промени основните му цели.
— Нещата се променят. Остани нащрек. Може да имам друга работа за теб, докато чакаме Ройд да се появи някъде.
Той затвори. Кръвта, която Девлин обичаше да пролива, може би нямаше да е нещо лошо в този случай. Можеше да уплаши Софи и да я принуди да мине в неговия лагер. Тя сигурно се чувстваше преследвана, а ако Девлин е близо до сина й, това можеше да прати по дяволите всичката й увереност.
Да тръгне да преследва тази кучка и да се опита отново да я привлече на своя страна?
Може би. Не беше доволен от Горшанк и преди, а сега с всеки ден ставаше все по-неспокоен. Отначало беше помислил, че е намерил съвършения заместител на Софи и че може да си позволи да се отърве от нея. Но Горшанк не беше такъв блестящ учен като Софи, не беше новатор като нея, резултатите от последните му тестове бяха обещаващи, но колебливи. Седем смъртни случая и десет души, които бяха показали ниско ниво на послушание и управляемост, не беше кой знае какво.
Да изчака, докато Девлин убие Ройд и тя се почувства сама и беззащитна?
Ако момчето не беше зад каменни стени, би могъл да го отвлече и да остави нейният собствен син да я убеди. Но Девлин беше казал, че на момчето наистина е осигурена безопасност, а сега и полицията беше плъзнала из целия район. И все пак, може би още беше възможно…
Трябваше да реши скоро. Бош го притискаше да напредва с крайните тестове и да му даде зелена светлина, за да започне преговорите.
„Хайде, Ройд. Девлин те чака. И този път няма да възразя, независимо колко кръв ще пролее.“
Телефонът на Софи звънна няколко минути преди да се качат на самолета.
— Софи Дънстън? Аз съм Жан Макгуайър. — Гласът на жената беше гърлен, млад и вибрираше от жизненост и сила. — Съжалявам, че не се обадих по-рано, но реших да изчакам да пристигна в имението и първо да говоря със сина ви.
— Да, разбира се.
— Той е в съседната стая. Ще го извикам, когато свършим разговора си. Сигурно искате да ми зададете въпроси. Слушам.
— МакДъф каза ли ви за кошмарите на сина ми?
— Да, ще спя в съседната стая. Ще се справим. — Тя направи пауза. — Той е чудесно момче. Сигурна съм, че се гордеете с него.
— Да. — Тя прочисти гърлото си. — МакДъф ми каза, че баща ви е детектив. Изненадана съм, че сте успели да го убедите да дойде с вас.
— Не беше лесно — каза Жан искрено. — Послуша ме, защото ставаше въпрос за дете. Можете да му имате доверие. Ако имах дете, не бих искала никой друг да се грижи за него, освен Джо.
— Можете да имате проблеми заради това. Защо сте готова да рискувате? Толкова ли сте близка с МакДъф?
— По дяволите, не — тя направи пауза. — Това не беше отговор, който ви вдъхна увереност, нали? С МакДъф имаме дълга история. Невинаги се разбираме еднакво добре. Но в този случай сме съгласни. Трябва да се осигури безопасност на момчето и двамата с Джо можем да го направим.
— Вие полицай ли сте?
Тя се засмя тихо.
— Господи, не. Аз съм художник. Но Джо ме научи да се грижа за себе си и за другите. Други въпроси?
— Не мога да се сетя сега.
— Е, винаги можете да ми се обадите. Ще съм тук със сина ви. Няма да се отделям от него. Обещавам.
— Благодаря ви. — Тя прочисти гърлото си. — Не мога да ви кажа колко дълбоко оценявам това. Може ли сега да говоря с Майкъл?