— Веднага. — Тя повиши глас. — Майкъл! Ето, идва.
— Мамо? — Майкъл беше вече на телефона. — Добре ли си?
— Да. Тъкмо ще се качвам на самолета. Там всичко добре ли е?
— Да, разбира се. Джо е добро момче, но не играе футбол. Каза, че ще ме учи на джудо.
— Това звучи… интересно. А Жан?
— Тя е много мила. И красива, наистина красива. Напомня ми за някого…
— Бъди послушен. Те са там, за да ти помогнат.
— Няма нужда да ми казваш това, мамо. Разбирам го.
— Съжалявам, предполагам, че съм малко нервна. Знам, че ще си умен, добър и послушен, какъвто си винаги с мен. — Тя си пое дълбоко дъх. — Обичам те. Ще ти се обадя, когато мога. Довиждане, Майкъл. — Тя затвори.
— Доволна ли си? — Ройд й подаде носна кърпичка.
— Доколкото мога да бъда. — Тя подсуши очите си. — Жан Макгуайър изглежда искрена и добронамерена. Мисля, че ще се грижи добре за Майкъл. — Софи си пое дъх на неравни глътки. — Той я харесва. Макар че нито тя, нито Джо Куин играят футбол. Майкъл не мисли, че това има значение. Каза, че е много красива.
Ройд се усмихна.
— Това може да е проблем. Може би нивото на тестостерона на Майкъл започва да се повишава. Може да израсне и да се превърне в мъж, който ще е луд по жените.
— Пет пари не давам. Мога да се справя с това, когато съм отново с него. — Софи му върна носната кърпа. — Да вървим. — Тръгна към самолета. — Къде ще отседнем в Маями?
— Е, няма да е в „Риц“. Наех вила нагоре по крайбрежието. Отсядал съм там и преди. Частна, изолирана и наистина удобна. Ще останем там, докато разберем на къде ще се отправим.
Тя кимна.
— Искам отново да прегледам диска с формулите на Горшанк. Както ти казах, мисля, че долових някои „дупки“ в онези формули. Искам да ги прегледам, когато ще имам достатъчно време да се концентрирам.
— Но ти прекара цял ден над тях.
— Един ден не е много, когато става въпрос за работа, за чието формулиране на Горшанк е била нужна поне година. — Тя направи пауза. — А и когато изучавах диска, бях разтърсена до дъното на душата си и уплашена, а това обикновено не спомага за ясното и аналитично мислене.
— О, забравих. — Усмивката му изчезна, докато я следваше нагоре по стъпалата към самолета. — Отново чувството ти за вина. На всяка цена разгледай внимателно онези формули. Може би ще откриеш, че не си нито Хитлер, нито Гьоринг. Това ще е приятна изненада.
— Настанихте ли се удобно? — МакДъф стоеше в подножието на стълбите и гледаше Жан Макгуайър, която слизаше по тях. — Момчето заспа ли?
Жан кимна.
— Мина известно време, преди да заспи. Много е разтревожен, но се опитва да го скрие от всички. Той все още е дете. — Тя срещна погледа му. — И много те харесва.
— Каква изненада.
— Всъщност не е изненада. Можеш да бъдеш много мил, когато искаш. И ти доставя удоволствие да бъдеш мил с Майкъл. — Тя слезе и по няколкото останали стъпала. — Джок каза, че в спалнята ми има монитор. И че в библиотеката има още един. Така ли е?
— Да, но ако имаш нужда от още, Кемпбъл ще монтира.
— Ти кога ще тръгнеш? Мисля, че чакаше някаква информация за този Горшанк.
— Ще изчакам още една нощ, после ще взема самолет до САЩ. — Той добави: — Тук си в безопасност, Жан. Ще оставя повечето от хората си, за да съм сигурен, че с Джо няма да съжалявате за решението си. Нямаше да ви повикам, ако не бях уверен, че всичко ще е наред.
Тя сви рамене.
— Каквото се случва, се случва. Сега всичко зависи от мен и Джо. Нито един от нас не е свикнал да хленчи. Той е един от най-коравите мъже, които познавам, а аз съм израснала по улиците. Не в замък като теб. — Тя тръгна по коридора. — Покажи ми къде са мониторите.
МакДъф се засмя.
— Бях забравил колко очарователно пряма си. — Усмивката му изчезна. — Не, това е лъжа. Не съм забравил нито едно от качествата, които те правят уникална, Жан Макгуайър.
— Знам. — Жан отвори вратата на библиотеката. — Иначе нямаше да съм тук, за да свърша твоята работа, докато ти се забавляваш да правиш света безопасно място за демокрацията.
— Да се забавлявам?
— Повечето мъже се наслаждават на лова или риболова. Това са инстинктите на пещерния човек. — Погледът й обходи библиотеката. Тя видя монитора. — Добре, но вероятно ще го сложа на друго място. Няма да мога да си представя как седя тук, в тази стая. Няма да мога да рисувам тук.