— Ако имаш нужда от помощ, кажи ми. Доведи го тук и се качи на самолета за вкъщи. Ще те посрещна в Абърдийн.
Той затвори. Джок бавно натисна бутона за край на разговора. Отговорът на МакДъф не беше неочакван, но той все пак беше разочарован. Искаше да сложи край на мъчението на Софи възможно най-бързо и най-ефикасно, а нямаше кой да го направи по-добре от него.
Освен може би Ройд.
Както каза на МакДъф, Ройд беше достатъчно добър. Беше накарал МакДъф да проучи произхода и миналото му, когато Ройд се беше свързал с него преди година. Той, изглежда, беше изпълнен със страст и горчивина, но Джок беше живял с лъжи и заблуди прекалено дълго и нямаше да позволи някога да бъде използван отново. Ройд беше умен, безмилостен и успяваше да проведе успешно операции, които бяха трудни за всекиго, ако не и невъзможни.
А той си имаше причина и за страстта, и за горчивината, както беше доказал на Джок. Съществуваше съвсем малко съмнение, че ще се концентрира напълно върху Санборн и РЕМ-4 веднага щом узнае къде се намира сградата с лабораториите.
Но, по дяволите, на Джок не се харесваше идеята, че няма да е наблизо и няма да може да наблюдава действията на Ройд. Той харесваше Софи Дънстън и Майкъл, а нежните чувства от всякакъв вид бяха рядкост и ценност в живота му. Трябваше отново да се научи как да общува с хората, как да отговаря на техните чувства, а всяко знание трябва да бъде пазено като скъпоценност.
Усмихна се без радост при тази последна мисъл. Странно беше да мисли за нежност, докато се канеше да извърши най-ужасния от всички грехове в името на тази нежност.
А това можеше все пак да се наложи, ако Ройд изгубеше интерес към този „лов“.
Което обаче не беше много вероятно.
Глава 2
— Възможно ли е да е тя? — запита Робърт Санборн, като вдигна поглед от доклада, оставен на бюрото му.
— Софи Дънстън? — Джералд Кенет сви рамене. — Предполагам, че е възможно. — Прочете извънредно внимателния и подробен доклад на охраната. — Той е успял само да зърне нападателя. Полът му е неизвестен. Среден ръст, слаб, кафяво палто, кепе от туид, карабина. Предполагам, че може да е оставил отпечатъци от стъпки. Да пусна ли в ход някои от връзките си и да накарам полицията да изпрати екип от специалисти да ги разгледат?
— Какъв идиотски въпрос! Не можем да позволим на полицията дори да се приближи до сградата с лабораториите. Изпрати някои от хората ни да разгледат.
Джералд се опита да не покаже на Санборн колко е засегнат от презрението в гласа му. Колкото повече контакти имаше със Санборн, толкова повече се дразнеше. Този кучи син имаше някакъв комплекс или пък се мислеше за Господ и проявяваше дипломатическо чувство за такт само към хората, към които беше длъжен. Е, Джералд щеше да го остави да мисли, че му е подчинен, че стои по-ниско от него. Щеше да вземе от Санборн всичко, което можеше, после щеше да си тръгне.
— Ти наистина ли вярваш, че тя ще се опита да те застреля?
— По дяволите, да! — Санборн отново сведе поглед към доклада. — Ако не може да ме „хване“ по друг начин. Чакам я да предприеме нещо, откакто сенатор Типтън отказа да я изслуша. Тя е отчаяна.
— И какво ще направиш ти? — запита бързо Джералд. — Не се свързах с теб, за да бъда въвлечен в насилствени актове. Аз се съгласих само да я доведа при теб, ако тя се съгласи да се срещне с мен.
— Но защо, Джералд? Софи Дънстън е тази, която прибягва към насилие — каза кисело Санборн. — Какво може да се очаква от нея, като се има предвид нестабилността й. Може би е наследила тази черта от баща си. Човек би трябвало да изпитва съжаление към бедната жена. Налага й се да понася такова бреме, че сигурно понякога й се иска да се самоубие.
Джералд го погледна предпазливо.
— Да се самоубие?
— Сигурен съм, че колегите й ще свидетелстват, че тя е непрекъснато под напрежение. Бедният й син, нали знаеш.
— Какво казваш?
— Казвам, че е време да се отърва от тази кучка. Не бързах досега, защото щях да предизвикам подозрение, след като тя вдигна такава врява, че стигна дори до ФБР и политическите кръгове. А освен това, мислех, че може би ще успея да получа от нея информация, от която имам нужда. — Той потупа с длан доклада. — Това тук обаче предизвиква у мен неспокойствие. Може би трябва да променя плановете си. Тази луда жена може би ще има късмет някой ден, ако тези идиоти от охраната не внимават. Не съм стигнал толкова далеч с маркетинга на този проект, за да позволя на Софи Дънстън да ме смачка.