— Не, не ме плашиш.
Беше я разтърсил. Господи, дори беше докоснал някаква струна в душата й. Но тя не се страхуваше от него.
— Не си ме изплашил нито веднъж, с изключение на онази първа нощ, когато реших, че ще ми прережеш гърлото. — Опита се да се усмихне. — И не мисля, че ще ме нараниш. Просто… Идеята не е добра. — Тя се застави да пусне перилата и да тръгне по коридора. — Лека нощ, Ройд.
— Лека нощ.
Чувстваше погледа му дори с гърба си. Ройд обаче не проговори, докато тя не стигна до вратата на стаята си.
— Грешиш — каза й тихо. — Идеята е много добра. Помисли си.
Ръката й хвана дръжката. Трябваше само да я завърти, да отвори вратата и после да я затвори след себе си. Това беше само секс. Тя нямаше нужда от Ройд. И той нямаше нужда от нея.
— Кораби, които се разминават в нощта.
— Може би. А може би не. Никога няма да разберем, нали?
Тя вече беше в стаята. Сега трябваше да затвори вратата, без дори да го погледне.
Но не искаше да затвори вратата.
Още една причина да го направи.
И тя затвори.
Софи щеше да дойде.
Не, нямаше. Беше арогантен глупак, щом мислеше, че тя няма да се бори с привличането, което съществуваше между тях.
Той прекоси стаята гол и отвори прозореца. Пое дълбоко топлия и солен морски въздух. Трябваше да остане спокоен. Тя трябваше да дойде при него. Не беше я излъгал, когато й беше казал, че се страхува да не я нарани. Обикновено имаше контрол над себе си, но това беше различно. Тя беше различна.
Вратата на стаята му се отвори. Той замръзна на мястото си, но не се обърна.
— Промених решението си. — Гласът й трепереше.
Ройд не помръдна.
— Слава Богу.
— По дяволите, обърни се! Искам да видя лицето ти.
— Ако се обърна, няма да забележиш лицето ми.
— Господи!
Той бавно се обърна към нея. Погледът й се спря на лицето му, а после се спусна към долната половина на тялото му.
— Господи!
— Казах ти.
Погледът й се върна на лицето му.
— Ти ме очакваше. Чакаше ме.
— Надявах се.
— Разбрах. — Софи издърпа тениската си над главата. — Добре. — Хвърли тениската на земята и миг по-късно, легнала на леглото, дърпаше чаршафа, за да покрие голото си тяло. — Ела тук.
— След минута. Искам да те попитам нещо.
— Не, не искаш. Въобще не искаш да говориш. Нищо не би могло да е по-ясно.
— Добре, имам нужда да те попитам нещо.
— Ела тук.
— Не и докато не ми отговориш. Не мога да се приближа до теб или отговорът няма да има значение за мен.
— Аз не искам да говоря. Нима мислиш, че ми беше лесно да дойда?
Той поклати глава.
— Мисля, че ти е било много трудно. И затова искам да съм сигурен, че причината е била правилна.
Тя вдигна ръка към челото си.
— Исусе. Нека позная. Очакваш обещание, че няма да искам от теб да се обвържеш с мен. По дяволите, не търся връзка от никакъв тип. Знам, че ти…
— Връзките могат да вървят по дяволите. Бих бил идиот, ако допусках, че ти обмисляш връзка от някакъв вид в този момент. Просто искам да ми отговориш на един въпрос.
— Добре, питай!
— Това да не е някакъв начин да ми се отплатиш?
Тя го гледаше объркано.
— Да се отплатя?
— Защо си толкова изненадана? Ти си мека и нежна натура и всеки път, когато ме погледнеш, се сещаш за Гарууд. Изпитваш силно чувство за вина. Не искам да правиш секс с мен само защото това е начин да направиш нещо за мен.
— Мили Боже, ти си откачен. — Тя спусна краката си на пода и седна. — Няма да се опитам нищо да ти докажа.
— Просто ми отговори.
— Не! — Тя го погледна гневно. — По дяволите, да, съжалявам и се чувствам отговорна за онова, което ти се е случило.
— Виждаш ли, не си отговорна. Ти си само оръжието в ръцете на убиеца, а каква отговорност може да има то.
— Мисля, че е различно. — Тя се изправи. — Това обаче не може да ме накара да се предложа като жертва пред олтара, като глупава девица. Ценя себе си прекалено много. Направих огромна грешка, но това пак няма нищо общо с факта, че по някаква причина те намирам… Господи, това е само секс. — Тя тръгна към вратата. — Обаче няма да се опитвам да те убеждавам. Не си струва…