Аудиофонът даде свободно и аз го изключих.
Обзе ме безкрайна умора. Затворих очи и се опитах да изгоня гласа на Булмер от главата си.
Не ми се удаде.
Станах и се пъхнах под душа, после — в кабината за масаж. Накрая излязох от банята и се върнах в спалнята, видимо освежен, но изпълнен със страх пред новия ден.
Стоях до прозореца и гледах навън, когато зад гърба ми се разнесоха добре познати стъпки и един мек глас каза:
— Мистър Холи, облечете нещо.
Свих рамене и се обърнах. Двамата полицаи от службата за сигурност ме гледаха спокойно. Познавах ги добре; те често пъти ме бяха „вземали“. Бяха любезни, добродушни мъже, толкова високи и плещести, че се чувствах до тях като дете. Но може би това се дължеше на техните впечатляващи униформи и на факта, че освен кърпата около хълбоците, нямах нищо друго на себе си.
Навлякох дрехите си и рекох:
— Мога ли да закуся, или?
— Мистър Холи.
— О’кей — казах аз и тръгнах след тях.
Ерик Булмер имаше навика да приема посетителите си прав. Той веднага ми предложи стол и продължи да се разхожда напред-назад из стаята.
— В последно време не ми харесвате, Холи, повтарям ви, никак не ми харесвате!
Седях, втренчил поглед в плота на писалището, и се питах дали очакват отговор от мене. Беше ми безразлично. Беше ми втръснало до смърт, цялата работа вече не бе по силите ми.
— Холи, вие знаете, че имаме средства и възможности да ви направим послушен…
— Мистър Булмер! Чуйте, аз…
— Няма смисъл, Холи. Трябва да продължите. Мога да си представя какво чувствате. Но вижте, вие поне имате възможност да бъдете в къщи при жена си. — Той ме изгледа многозначително. — Би могло да бъде и другояче.
Скочих.
— Какво искате да кажете?
— Искам да кажа — изрече той бавно, — че ние можем и да ви задържим тук, Холи.
— Повторете го още веднъж!
— Кое? Че можем да ви задържим тук, ако ни създавате трудности? Това би трябвало да ви е известно.
Пристъпих една крачка към него.
Той отстъпи и каза:
— Холи, знаете, че аз имам своите пълномощия.
Заобиколих бюрото и тръгнах към него. Той заотстъпва назад, чак до стената. Впих поглед в него и в очите му се появи страх. Сграбчих го за раменете и го притиснах до стената.
— Знам за вашите пълномощия, Булмер! Но знам също, че хора като мен са ви нужни, за да изкарате докрай тази мръсна война! Може и да съм само една нула, но нула, която има значение, нула, която стои след единица!
Вие ме измъчвате ден и нощ, разкъсвате ме и отново ме закърпвате, все отново и отново!
Всичко, което ми е останало, са нощите — но вие почти съсипахте и нощите ми с вашия шлем за управляване на сънищата.
Булмер, ще ви кажа нещо, и то съвсем сериозно: Това мойто вече не е живот! И аз не държа да го запазя на всяка цена! Можете да ме принудите на много неща, но не и да продължавам да живея този живот! И ако той има някаква стойност за вас, то внимавайте!
Бях повишил глас. Когато млъкнах изтощен, един спокоен глас рече зад гърба ми:
— На ваше място бих обмислил добре всичко това, Холи. А най-вече бих посмекчил тона си. Знаете, че тези избухвания не водят до нищо.
Хладните сиви очи на Мертен ме пронизваха. Надвих внезапното си отчаяние, страха си от Мертен, обзет от една-единствена мисъл: Ако сега, в този момент, не ми се удаде да овладея положението и да убедя Булмер и най-вече Мертен, че не мога повече, че просто не мога повече, значи никога няма да ми се удаде.
— Мертен — казах аз със съзнанието, че вече съм изгубил играта. — Мертен…
Булмер бе възвърнал гласа си и си пое въздух.
— Холи, за последен път ви оставих да крещите така. От този момент ви забранявам…
— Нищо няма да забранявате, Булмер — каза Мертен.
— Но нали все пак аз съм…
— Вие сте кръгла нула, Булмер, както и Холи. А сега седнете на тлъстия си задник и млъкнете.
Той се обърна към мене.
— Какво искахте да кажете, Холи?
Избягнах хладния му поглед.
— Мертен, тази война…
Усещах как вътрешностите ми треперят и посегнах за цигара. Мертен ми поднесе огън и аз направих опит да се усмихна с благодарност, но не успях.
— Тази война, Мертен, продължава прекалено дълго. Уж започна като блицкриг, а се протака вече три години. Краят й не се вижда. — Вдигнах ръка, за да спра възражението му. — Зная, неотдавна правителството издаде бюлетин, с който прогласява, че в най-близко време ще започнат мирни преговори. Мертен, това е единадесетият такъв бюлетин! Знаете го не по-зле от мен! А от тази война за престиж нито един от противниците не може да се оттегли. И затова тя ще трае още три години. Не мога вече да издържам, Мертен; проклинам деня, в който бе подписано международното споразумение за забрана на ядреното оръжие…