Той имаше толкова лошо усещане за този мъж и за Ашли Харпър, че му се прииска да вземе заповеди за обиск и да разглоби до основи домовете и офисите им. Но това не беше проста работа. Трябваше доста да убеждаваш магистратите, за да се навият да подпишат заповеди, а за да ги убедиш, трябва да събереш доказателства. Гривната, която му бе дала тя, не беше достатъчна. В момента единственото, което имаше срещу Марк Уорън и Ашли Харпър, беше просто усещане. Никакви доказателства.
— Марк, лесно ли е да се намери имотът ви? Указанията — бялата къща, оградата?
— Трябва да знаеш отбивката — няма друг знак освен два кола — не искахме да привличаме вниманието към него.
— Струва ми се, че това е мястото, където трябва да потърсим съдружника ви, при това доста бързо, нали?
— Абсолютно.
— Ще се свържа с полицията в Кроубъро, които вече правят пълно претърсване на района, но ми се струва важно и вие да присъствате — поне да им покажете правилното място. Ако уредя да ви вземат в следващия половин час, ще дойдете ли?
— Добре. Благодаря ви. А… колко време мислите, че ще отнеме?
Грейс се намръщи.
— Ами, единственото, което искам от вас, е да ни покажете входа — отбивката — и да ни отведете до мястото, където започва имотът ви. Може би общо около час. Освен ако вие самият не искате да се включите в претърсването?
— Да… имам предвид… ще направя каквото мога.
71
Марк затвори вратата след Грейс, изтича в банята, коленичи и повърна в тоалетната чиния. После още веднъж.
Изправи се, пусна водата и изплакна устата си със студена вода; дрехите му бяха подгизнали от пот, косата му — прилепнала към главата. Кранчето беше отворено, водата шуртеше и той за малко да не чуе домашния телефон.
Грабна слушалката и хвана последното позвъняване, преди обаждането да бъде прехвърлено към телефонния секретар.
— Ало?
Мъжки глас с австралийски акцент попита:
— Марк Уорън?
Нещо в гласа моментално изправи Марк нащрек.
— Това е номер, който го няма в телефонния указател. С кого говоря?
— Казвам се Вик и съм с твоя приятел Майкъл, той ми даде номера ти. Всъщност той иска да си кажете една-две думи, да ти го дам ли?
— Да.
Марк притисна слушалката към ухото си, целият трепереше. В следващия момент чу гласа на Майкъл, съвсем определено беше той, но издаваше звук, който Марк никога преди не беше чувал. Беше вой от болка, който сякаш започваше дълбоко в душата на Майкъл и излиташе като влак от тунел в кресчендо на крайна, непоносима агония.
Наложи му се да дръпне слушалката от ухото си. Ревът заглъхна и той чу съдружника си да стене и отново да крещи:
— Не, моля те, не, не. НЕ, НЕ, НЕ, НЕ!
Веднага след това чу отново гласа на Вик:
— Бас ловя, че се чудиш какво правя на приятелчето ти, нали, Марк? Не се тревожи, ще разбереш, когато пристигне утрешната ти поща.
— Какво искаш? — попита Марк, напрягайки слуха си, но вече не се чуваше нито звук от Майкъл.
— Искам да прехвърлиш пари от сметката ви в банката на Кайманите по номер на сметка, който скоро ще ти дам.
— Не е възможно — дори да искам да го направя. За всяка трансакция са необходими два подписа — моят и на Майкъл.
— В сейфа в офиса на компанията има документи, подписани и от двама ви, с които се упълномощава адвокат на Каймановите острови; сложихте ги там миналата година, когато и двамата заминахте с яхтата и се надявахте да приключите сделка с имоти на Гренадините, която тогава не се осъществи. Забравили сте да унищожите тези документи. Още по-добре, бих казал аз.
Как, по дяволите, този човек знае това, зачуди се Марк.
— Искам да говоря с Майкъл — не искам да го чувам как крещи от болка, просто да говоря с него, моля.
— Достатъчно говори с него за днес. Ще те оставя да помислиш над това, Марк, и ще се чуем по-късно, ще си побъбрим приятно. О, и, Марк, нито дума за това на полицията — това наистина може да ме ядоса.
Връзката прекъсна.
Марк моментално натисна копчето за набиране на последния номер. Но не се изненада особено, когато чу автоматичния запис: „Съжалявам, нямаме номера на обаждащия се.“
Отново се опита да се свърже с Ашли. За негова радост тя отговори.
— Слава Богу — каза той с облекчение. — Къде беше?
— Какво имаш предвид къде съм била?
— Опитвах се да се свържа с теб.
— Всъщност отидох на масаж. Един от нас трябва да е със спокойна глава, схващаш ли? След това се отбих да видя майката на Майкъл и сега пътувам към къщи.
— Не можеш ли да минеш оттук сега, на секундата?
— Говориш завалено — да не би да си пил?
— Случи се нещо, трябва да говоря с теб.