— На драго сърце го оставяш да умре от задушаване в ковчег, но никога не би му причинил нещо гадно, като да му отрежеш пръста? Стига, Марк, що за глупости са това?
Той се огледа наоколо, притеснен от начина, по който беше повишила тон. Но никой не бе обърнал внимание.
Марк не можеше да повярва как тя се обръща срещу него.
— Ашли, стига, това съм аз. Господи, какво ти става? Ние сме отбор, ти и аз — нали такава е уговорката? Обичаме се, отбор сме, нали?
Тя омекна, огледа се наоколо, след което се протегна, взе ръката му, поднесе я към устните си и нежно я целуна.
— Скъпи мой — каза тя с по-тих глас, — толкова те обичам, но просто съм в шок.
— Аз също.
— Предполагам, че двамата се справяме с шока и стреса, нали разбираш, по различен начин.
Марк кимна, притегли ръката й към устата си и я целуна.
— Трябва да направим нещо за Майкъл.
Ашли поклати глава отрицателно.
— Идеално се получава, не виждаш ли? Просто няма да направим нищо! Този мъж — Вик — си мисли, че те е грижа, защото си съдружник на Майкъл — тя се усмихна. — Това е невероятна ситуация!
— Не е, не съм ти казал всичко — той допи бирата си и се огледа, като се чудеше дали виното му ще се появи скоро. След това й разказа за обаждането на Вик и как е крещял Майкъл.
Ашли слушаше мълчаливо.
— Господи, горкият Майкъл… той… — тя прехапа устни и по бузата й се стече сълза. — Мисълта ми е… о, мамка му, мамка му — затвори очи за няколко секунди, след което ги отвори и се втренчи право в Марк — Как… как, по дяволите, този мъж е намерил Майкъл?
Марк реши да не споменава за посещението на Грейс в този момент, Ашли вече беше достатъчно разстроена.
— Единственото, което ми идва наум, е, че може да е попаднал случайно на гроба — все пак той не беше особено добре скрит. По дяволите, момчетата планираха да го оставят само за час, най-много два. Аз го замаскирах малко, но не би било трудно да се види, случаен минувач би го забелязал лесно.
— Случаен минувач е едно нещо — каза тя безизразно. — Този тип не е случаен минувач.
— Може би е просто късметлия. Намира Майкъл, сеща се от материалите в пресата и медиите, че това е богатият тип, когото всички търсят — това е шансът на живота му. Отвежда го на друго място и ни изпраща бележка за откуп… и доказателство, че Майкъл е жив. Ашли каза с пресекващ глас:
— Как… как… ти… ние… който и да е било… тоест — как да сме сигурни, че това е пръстът на Майкъл?
— Преди около три седмици двамата с Майкъл бяхме на лодката да ремонтираме нещо, един съботен следобед — спомняш ли си?
— Смътно.
— Майкъл си премаза показалеца на вратата на носа. Започна да ругае и да подскача, накрая изтича да го сложи под студена вода. Няколко дни по-късно ми показа черна ивица точно през нокътя — той замълча. — Пръстът, който получих, имаше черна ивица, разбираш ли?
Пристигна щедра порция от авокадо, моцарела и домати за Ашли. И голяма купа с минестроне36 бе поставена пред Марк. Когато сервитьорът отново се отдалечи, Ашли попита:
— Искаш ли да се обадиш на полицията, Марк? Да кажеш на проклетия старши детектив за това?
Марк прехвърли това през ума си, докато чакаше супата да изстине, а Ашли започна да яде. Ако кажеше на полицията и мъжът изпълнеше заканата си да убие Майкъл, това беше един добър изход от ситуацията. Освен викът на болка на Майкъл, който му подейства. Нищо от това не му се струваше съвсем истинско преди това. Всичките момчета, загинали в разбитата кола. Отиването до гроба и изваждането на тръбата. Дори когато Майкъл извика от ковчега, това не му бе подействало, не истински. Не по начина, по който звукът от болката му въздействаше сега.
— Майкъл трябва да е с „Палм“-а си. Ако се измъкне жив, ще разбере, че съм знаел къде е погребан.
— Откакто се случи катастрофата, никога не е ставало въпрос да се измъкне жив — заяви тя. След моментно колебание добави: — Нали?
Марк замълча. Умът му, обикновено толкова методичен и съсредоточен, сега беше в истински хаос. Нямаха никакво намерение да навредят на Майкъл с номера за ергенската му вечер — това просто беше начин да му върнат за всичките му шеги. А и първоначалният план, който бяха скроили с Ашли, не включваше идеята да навредят на Майкъл, нали? Ашли щеше да се омъжи за него и да получи половината от дяловете му в „Дабъл-М Пропъртис“. Още преди мастилото на бракоразводните документи да е засъхнало, Марк и тя щяха да имат достатъчно гласове да поемат контрол над компанията. Щяха да гласуват Майкъл да излезе от борда на директорите и той щеше да стане акционерът с най-малък дял — и нямаше да има друг избор, освен да ги остави да изкупят акциите му на ниска цена.