Следващата част щеше да е доста по-трудна. Трябваше да си припомни буквите на клавишите. На клавиш номер 1, спомняше си той, няма букви. Клавиш номер 2 е с ABC. Изчисли бързо наум — цялата азбука беше в групи по три букви освен два клавиша, които имат по четири. Кои? Мамка му, толкова много пъти беше писал съобщения, че би трябвало да е запечатано в мозъка му, просто трябваше да го изрови.
Трябва да са най-малко използваните букви в азбуката Q и X или Z?
Майкъл започна да брои много внимателно, като се опитваше да си спомни последователността от операции на телефона си. Бутонът за менюто беше най-отгоре вляво. С едно натискане отиваш в съобщения. Второто натискане е за писане на съобщение. Третото те извежда на празен екран. След това натисна буквите, които смяташе, че са правилните. Жив. Извикай полиция.
Следващото натискане, надяваше се, че си спомня правилно, беше за изпращане.
Беше ред на телефонен номер.
Написа номера на Ашли.
Следваше изпрати.
Натисна и за своя огромна радост чу изпиукване за потвърждение. Съобщението беше изпратено!
Изведнъж усети прилив на паника. Дори ако съобщението беше изпратено успешно, каква полза щеше да има от него за нея или за полицията? Как, по дяволите, щяха да успеят да го намерят по съобщението? За секунди той бе погълнат от отчаяние, по-тъмно от обграждащия го мрак.
Но отказваше да се предаде. Трябваше да има начин. Мисли! Мисли!
Пръстите му се движеха по клавишите и брояха, 1-2-3-4-5-6-7-8-9.
Набра 9-9-9 и натисна копчето за звънене. Чу лекия звук за набиране. Веднага след това се обади женски глас, много тих.
— Спешни случаи, коя услуга?
Отчаяно се опита да проговори, но единственото, което успя да произведе беше леко изръмжаване. Чу гласът да казва:
— Ало? Ало? Наред ли е всичко? Ало, ало, бихте ли се представили? Ало? В беда ли сте? Чувате ли ме?
Последва тишина. Сетне отново чу гласа й:
— Ало, там ли сте?
Затвори и позвъни отново. Чу друг женски глас, който изрече почти същите думи. Отново затвори. Трябваше да се досетят, ако продължи да прави това. Със сигурност трябваше да се досетят, нали?
73
В бара на кръчмата Грейс поръча на Клео Мори втора водка „Полстар“ със сок от боровинки, а за себе си диетична кока-кола. Един голям „Гленфидих“ му стигаше — трябваше да се върне в залата за произшествия по-късно тази вечер и беше важно да е с трезв ум.
Седяха на столове с меки седалки на ъглова маса. Заведението не беше много оживено, бяха общо десетина души. В далечния край на помещението мигаше и изгасваше едноок бандит като стара проститутка на брулена от вятъра уличка.
Клео изглеждаше великолепно. Косата й, току-що измита и лъскава, се спукаше по раменете. Носеше изискано светло сако от велур върху тясна бежова блуза без ръкави, бели джинси в модерната дължина три четвърти, които разкриваха тънките й глезени, и обикновени бели чехли.
Грейс беше избързал от апартамента на Марк Уорън право към залата за произшествия, за да уреди да се разпратят копия от схемата на Дейви на екипа, а оттам бе тръгнал направо за бара и въпреки това бе пристигнал с час и двайсет минути закъснение. Разбира се, нямаше време да се преоблече или дори да се пооправи. Носеше обикновения тъмносин костюм, който бе облякъл тази сутрин, в случай че се наложи да отиде в съда, с бяла риза и едноцветна синя връзка — сега разхлабена и провесена, с разкопчано горно копче на ризата. В сравнение с Клео се чувстваше доста старомоден.
— Никога преди не съм те виждал в нормални дрехи — пошегува се той.
— Щеше ли да се чувстваш по-удобно, ако се бях появила със зелената си престилка и ботушите?
— Предполагам, че в това щеше да има нещо je ne sais quoi37.
Клео му се усмихна приветливо и вдигна чашата си.
— Наздраве.
Тя имаше страхотна фигура. Грейс харесваше сините й очи, малкия й красив нос, устните й почти като розова пъпка, брадичката с трапчинка, тънката й снага. А и ухаеше великолепно, сякаш е престояла в марината от някакъв много изискан парфюм. Съвсем различно от миризмата на дезинфектант „Трайджин“, която обикновено свързваше с нея — тази вечер тя излъчваше женственост, очите й проблясваха весело и всички мъже в кръчмата я изпиваха с поглед. Грейс се замисли как ли биха я погледнали, ако знаеха как прекарва дните си.
Той наля малко от колата върху кубчетата лед и лимона и също вдигна чаша.
— Радвам се да те видя.
— И аз теб. И тъй, кажи ми как мина денят ти?
37
Букв. „Не знам какво“ (фр.). Израз, използван за нещо приятно, за което трудно се намират думи. — Бел.прев.