Клео се замисли за момент.
— Никога не си виждал жените отвън?
— Не, бях малък, просто хлапе. Предполагам, че тогава въобще не ми е хрумвало, че винаги са вътре.
— А чичо ти и леля ти?
— Говорих с тях след това — обадих им се в Нова Зеландия. Казаха ми, че те са махали към този празен прозорец, само за да ни угодят — мислели са, че двете възрастни дами са наши измислени приятели!
— А за теб те бяха истински?
— Потърсих ги във вестникарските архиви. Намерих снимки на двете — нямаше грешка. За мен няма никакво съмнение — това бяха двете дами, на които махах и които ми отвръщаха всеки ден в продължение на седмица, цели десет години от детството ми.
— Удивително! Това е доста убедителна история — отбеляза тя. — Какво е обяснението ти?
Грейс забеляза, че чашата й е празна.
— Още едно?
— О, защо не! — отвърна тя. — Но този път е мой ред да черпя.
— Накарах те да чакаш час и двайсет минути — аз поръчвам питиетата. Никакви възражения!
— Стига аз да ги поръчвам на следващата ни среща — разбрахме ли се?
Погледите им се срещнаха и двамата се усмихнаха.
— Дадено.
Клео нетърпеливо затрака по масата с пръстите си с маникюр.
— Хайде, кажи какво е твоето обяснение?
Грейс й поръча трета водка със сок от боровинки и каза:
— Имам няколко теории за духовете — след кратка пауза добави: — Мисълта ми е, че според мен има различни видове духове…
Прекъсна го изпиукване на телефона му. Извини се на Клео и се обади с по-рязък от обикновено тон:
— Грейс на телефона.
Беше детектив Баутууд, която звънеше от залата за произшествия.
— Съжалявам, че ви безпокоя, сър. Има ново развитие. Връщате ли се тук?
Той погледна Клео Мори, никак не му се искаше да тръгва, но накрая неохотно каза:
— Да, ще дойда след петнайсет минути.
74
В атмосферата на усилена работа в залата за тежки произшествия времето почти не се усещаше. В десет и пет, когато Грейс влезе тук отново, почти всички бюра бяха заети. В работната зона на операция „Салса“ Ник бодеше китайска храна за вкъщи, Бела ядеше ябълка, а Ема-Джейн седеше прилепена към компютърния си екран и смучеше със сламка от „Рибена“38 в картонена кутия. Никой от тях не го забеляза.
— Здрасти — поздрави ги той. — Какво става?
Моментално и тримата вдигнаха поглед. Бела Мой каза, дъвчейки ябълката:
— На Глен му се наложи спешно да се прибере вкъщи — някакъв проблем с детегледачката. Скоро ще се върне.
— Страхотно! Това ли е развитието, за което искахте да ми кажете?
Детектив Баутууд го гледаше неспокойно; най-млада в екипа, тя още не знаеше кога се шегува и кога е ядосан. Беше разумно от нейна страна да е предпазлива — в момента той беше на границата между двете, а и беше много изморен.
— Сър, намерили са ковчег в гроб, изкопан в имота на „Дабъл-М Пропъртис“ — по схемата, която донесохте.
— Супер! Фантастична новина!
В следващия момент усети три чифта очи върху себе си и разбра, че нещо не е наред.
— Да?
— Опасявам се, че новината не е толкова добра, сър. Вътре не е имало никой.
— Просто празен ковчег? В истински гроб?
— Доколкото разбирам, да, сър — тя ставаше все по-неспокойна.
— Имало ли е някой в него, имам предвид, дали някой е бил вътре?
— Очевидно по капака — отвътре — е имало следи, да, сър.
— Зарежи това сър, става ли? Наричай ме Рой.
— Да, сър… аз… ъ… тоест… Рой.
Той я дари с кратка окуражителна усмивка.
— Какви следи по вътрешността на капака?
— Следи, че някой се е опитвал да го издълбае и да се измъкне оттам.
— И Майкъл Харисън, или който и да е, е успял?
— Капакът е бил махнат, сър… Рой… но гробът е бил покрит с ламарина и някой е сложил храсти и мъхове отгоре. Явно се е опитал да го скрие.
Грейс уморено опря ръце върху плота на бюрото.
— Тогава с кого, по дяволите, си имаме работа? С Худини?
— Не изглежда много смислено — намеси се Никол.
— Този тип — Майкъл Харисън — има слава на голям майтапчия. Достатъчно смислено е — възрази Грейс раздразнено. Чувстваше се много изтощен и много кисел, изобщо не искаше да е тук, а в кръчмата и да си говори със сърдечната и прекрасна Клео Мори.
Осъзна, че може би нивото на кръвната му захар е доста ниско — не беше ял нищо след един сандвич на обяд и сега умираше от глад. Излезе от залата, мина през коридора и отиде до един автомат, от който си взе двойно кафе, бутилка вода и „Марс“.
Когато се върна в залата за произшествия, вече дъвчейки марса, Ема-Джейн му подаде слушалката.