— Ало? — вдигна той.
Същият австралийски глас, който бе чул преди, каза:
— Здрасти, приятел, Вик е. Малко съм любопитен за ченгето, което се отби да те види по-рано. Мисля, че ти казах да не говориш с полицията.
— Не съм — отвърна Марк. — Това е старши детективът, който разследва изчезването на Майкъл — нямах представа, че ще дойде.
— Не знам дали да ти вярвам, приятел. Искаш ли да си побъбриш отново с Майкъл по този въпрос или нещата са ясни?
Опитвайки се да разбере какво има предвид, Марк отвърна:
— Мисля, че са ясни.
— Значи ще направиш каквото ти казвам?
— Слушам.
— Просто иди в офиса си още сега, отвори сейфа, извади документите, които подписахте с Майкъл, за да упълномощите адвокат на Каймановите острови на име Юлиъс Гробе, и му ги прати по факс. Междувременно се обади на Юлиъс Гробе и му кажи да прехвърли един милион двеста петдесет и три хиляди седемстотин и дванайсет лири от вашата сметка на сметка с номер в Панама, който аз вече му пратих по факса. Ще ти се обадя точно след час и ще ми кажеш как е минало. Ако не вдигнеш слушалката, твоят приятел ще загуби още една част от тялото си и този път наистина ще боли. Ясно ли е?
— Ясно.
Един милион двеста петдесет и три хиляди седемстотин и дванайсет лири беше точната сума, която Марк и Майкъл имаха в общата им сметка.
76
Рой Грейс и Глен Брансън — който се бе върнал в Съсекс Хаус точно когато Грейс тръгваше — седяха в изисканата дневна на Ашли и изучаваха лошо написаното съобщение на изящния й телефон „Сони Ериксон“.
жИв. *&оБад понлиця
Ашли седеше срещу тях и кършеше ръце, лицето й беше бледо, а очите й плувнали в сълзи. Изглеждаше така, сякаш е била някъде навън, помисли си Грейс, докато оглеждаше небрежната й кремава блуза, косата, ленената пола и вдъхваше прекрасния аромат на парфюма й. Къде? С кого?
Би трябвало да изпитва съжаление към нея, знаеше той.
Годеникът й беше изчезнал, сватбата им беше отменена и тази вечер, вместо да е някъде на сватбено пътешествие, тя седеше и плачеше в къщата си в Брайтън. Но не изпитваше съжаление, не можеше да я съжали. Единственото, което изпитваше, беше дълбоко подозрение.
— Опитахте ли се да му позвъните?
— Да, и му пратих съобщение. Телефонът просто иззвънява и се прехвърля на гласова поща.
— Това е по-добре отпреди — отбеляза Грейс. — Преди не звънеше, а директно се включваше гласова поща.
Глен си играеше с телефона — той беше много по-добър с техниката от Рой.
— Изпратено от Майкъл Харисън, номер +44797 134621 — обяви той, след което натисна едно копче с палец, хапейки долната си устна съсредоточено. — В 22:28 часа днес.
И двамата погледнаха часовниците си. Само преди час.
Двайсет минути преди да се обади тя, помисли си Грейс. Защо е изчакала двайсет минути?
Приятелят му набра номера и поднесе телефона към ухото си. Грейс и Ашли го наблюдаваха в очакване. След няколко секунди Брансън каза:
— Здравейте, Майкъл Харисън, обажда се детектив сержант Брансън от Брайтънското управление за криминални разследвания в отговор на съобщението ви до Ашли Харпър. Моля, обадете ми се или пратете съобщение на номер 0789 965018. Повтарям, номерът е 0789 965018 — след тези думи той затвори.
— Ашли, Майкъл често ли ти праща съобщения?
Тя сви рамене.
— Не страшно много, но да, сещате се, малки любовни съобщения, такива неща — внезапно се усмихна и по сърдечността, която се изписа на лицето й, и красотата, която то излъчваше, Грейс можеше да си я представи как разтопява почти всяко сърце, което си избере.
Брансън се ухили.
— Винаги ли пише толкова зле?
— Не, обикновено не.
Грейс отново се загледа в думите. жИв. *&оБад понлиця
Съобщението изглеждаше така, сякаш е пратено от дете, а не от възрастен. Освен ако, разбира се, не го бе написал набързо или докато кара.
— Каква информация може да получите от това? — попита Ашли.
Понечи да й каже, но реши да не го прави. Тайно докосна крака на Брансън със своя, за да му направи знак да не му противоречи.
— Всъщност не много, опасявам се. Това донякъде е добра новина, защото знаем, че е жив, но е и лоша новина, защото очевидно е в беда. Освен ако това не е част от някакъв номер.
Очите й шареха из цялото помещение, забеляза Грейс; той наблюдаваше всеки сантиметър от езика на тялото й, откакто се бе появила на вратата; всичко се обмисляше, всичко се правеше след пауза, нямаше нищо спонтанно.
— Не може все още да смятате, че Майкъл прави някакъв номер? — каза тя невярващо. Грейс забеляза нещо много насилено и театрално в начина, по който го изрече. Разказа й за намерения ковчег — всички подробности.