— А ти си супербуден, кипиш от енергия? Всички цилиндри са на пълна мощност, а? Чувал съм, че след определена възраст човек започва да се нуждае от по-малко сън; което е все тая, защото тъй или иначе прекарваш половината нощ в ходене до тоалетна.
Грейс се усмихна.
— Не очаквам с нетърпение старостта — вметна Брансън. — А ти?
— Честно казано, не мисля за нея. Виждам човек като Марк Уорън да лежи размазан и мозъкът му да изтича по тротоара, а си спомням, че двамата сме говорили само преди няколко часа; такива неща ме карат да вярвам в това да живееш ден за ден.
Глен отново се прозя.
— Връщам се на работа — заяви Грейс. — Ти можеш да се разкараш.
— Знаеш ли, понякога можеш да си такъв гадняр — заяви Брансън и неохотно го последва към главния вход, през вратата и нагоре по стълбището покрай витрините с полицейски палки.
Ема-Джейн Баутууд, с бяла жилетка и розова блуза, беше единственият човек в залата за произшествия. Грейс отиде при нея и махна с ръка към празните бюра.
— Къде са всички, Ема?
Тя се наведе напред като да прочете някакъв ситен шрифт на компютъра си и отговори разсеяно:
— Мисля, че всички се прибраха вкъщи.
Грейс се вгледа в умореното й лице и леко я потупа по рамото, докосвайки меката вълна на жилетката.
— Според мен ти също трябва да се прибираш, денят беше дълъг.
— Можеш ли да ми отделиш минута, Рой? Има нещо, което мисля, че ще ви заинтригува и двамата.
— Някой иска ли кафе? — попита Грейс. — Вода? Кока-кола?
— Ти ли черпиш? — попита Брансън.
— Не, данъкоплатците на Съсекс черпят този път. Искат да работим посред нощ, значи могат да ни купят кафе. Това отива към служебните разходи.
— Аз искам диетична кола — каза Брансън. — Всъщност не, сменям. Нека да е обикновена кола; имам нужда от ударна доза захар.
— Аз бих искала капучино — каза на свой ред Ема-Джейн. Грейс излезе, мина през празния коридор до зоната за почивка с малка кухня и автомати за храни и напитки. Прерови джоба си за дребни, взе двойно кафе за себе си, капучино за Ема-Джейн и кола за Брансън, след което ги отнесе в залата за произшествия на пластмасов поднос.
Когато влезе, младата жена показваше нещо на компютърния екран и Брансън, наведен над рамото й, изглеждаше погълнат от него. Без да извръща глава, той каза:
— Рой, ела и погледни това!
Ема-Джейн се обърна към Грейс:
— Казахте ми да проверя миналото на Ашли Харпър…
— Аха. Какво откри?
Почти преливайки от гордост, тя отговори:
— Всъщност доста неща.
— Слушам те.
Баутууд прелисти две страници на тефтера си, изписани със стегнатия й красив почерк, и заговори, следейки бележките си:
— Информацията, която ми дадохте, е, че Ашли Харпър е родена в Англия и родителите й са загинали при автомобилна катастрофа в Шотландия, когато е била на три; впоследствие е била отгледана от осиновители, първо са живели в Лондон, после са се преместили в Австралия. Когато станала на шестнайсет, заминала за Канада, където отседнала при чичо си и леля си — леля й е умряла наскоро. Чичо й се казва Брадли Кънингам, не разполагам с името на леля й.
Без да престава да следи бележките си, тя продължи:
— Ашли Харпър се върнала в Англия — към корените си — преди около девет месеца. Казахте, че преди това е работила във фирма за недвижими имоти в Торонто, която е била филиал на „Бей груп“ — тя вдигна поглед към Грейс и Брансън, сякаш търсеше потвърждение.
Старши детективът отвърна:
— Да, точно така.
— Така — поде тя. — По-рано днес говорих с началника на отдела за човешки ресурси в „Бей груп“ в Торонто както може би знаете, те са една от най-големите вериги универсални магазини в Канада. Нямат филиал за недвижима собственост, нито някога са имали служителка на име Ашли Харпър. Направих допълнителна проверка и установих, че никъде в Канада няма фирма за недвижими имоти, в чието име да се съдържа думата „Бей“.
— Интересно — забеляза Брансън, докато отваряше кутийката си с кока-кола. Чу се рязко просъскване.
— Става даже още по-интересно — отвърна Ема-Джейн. — Няма Брадли Кънингам в телефонния указател на Торонто, нито където и да било в цяло Онтарио. Нямах време да проверя останалата част от Канада. Но — тя направи пауза, за да отпие от покритата с шоколад пяна на капучиното си — имам приятелка журналистка, която работи за „Глазгоу Хералд“ в Шотландия. Тя провери архивите на всички големи шотландски вестници. Ако тригодишно момиче остане сираче след катастрофа, това би присъствало в новините, нали?
— Обикновено да — съгласи се Грейс.
— Ашли твърди, че е на двайсет и осем. Накарах приятелката ми да се върне двайсет и пет години назад и след това по пет години преди и след това. Името Харпър не се появи.