Тя се държеше за него, сякаш той беше самотна мачта насред бушуващ океан.
— О, Марк, слава Богу, че си тук.
Една сестра говореше по телефона, изглежда, разговаряше с роднина на някой в отделението, а другата, застанала зад гишето близо до тях, пишеше нещо на клавиатура.
— Това е ужасно — промълви Марк. — Невероятно.
Ашли кимна и преглътна с мъка.
— Ако не беше срещата ти, щеше да си…
— Знам. Не мога да спра да мисля за това. Как е Джош?
Косата на Ашли миришеше на свежо, а в дъха й се усещаше лека следа от чесън, която той едва долови. Момичетата имаха моминско парти миналата вечер в някакъв италиански ресторант.
— Не е добре. Зои е при него.
Тя посочи с пръст и Марк проследи погледа й през няколко легла, над съскането и тропането на вентилаторите, мигането на електронните табла, чак до далечния край на отделението, където видя съпругата на Джош, седнала на стол. Беше облечена с бяла тениска, горнище на анцуг и широки панталони, тялото й бе приведено, а разпилените й руси къдрици покриваха лицето й.
— Майкъл още не се е появил. Къде е той, Марк? Със сигурност ти би трябвало да знаеш?
Сестрата свърши разговора си, но в същия момент телефонът иззвъня и тя заговори отново.
— Нямам никаква представа — отвърна той. — Нямам абсолютно никаква представа.
Тя го погледна изпитателно.
— Но вие с момчетата планирахте това от седмици — Люси каза, че ще си отмъстите на Майкъл за всички номера, които е погодил на останалите, преди да се оженят.
Ашли отстъпи крачка назад от него, отметна косата от челото си и Марк видя, че гримът около очите й се е размазал. Тя попи очите си с ръкави.
— Може би момчетата в последния момент са променили решението си — каза й той. — Разбира се, предлагаха какви ли не идеи, като да му сипят нещо в питието и да го качат на самолет за някъде, но аз успях да ги разубедя да не го правят — поне си мислех, че съм.
Тя леко му се усмихна с благодарност.
Марк сви рамене.
— Знаех колко се притесняваш, че ще направим нещо тъпо.
— Така е, ужасно се притеснявах — тя хвърли поглед към сестрата и подсмъркна. — Тогава къде е той?
— Със сигурност не е бил в колата, така ли?
— Абсолютно. Обадих се в полицията, те казаха, че… те казаха… те казаха… те — разхлипа се Ашли.
— Какво казаха?
В пристъп на гняв тя изтърси:
— Те няма да направят нищо.
Продължаваше да плаче, като се мъчеше да овладее раздразнението си.
— Казват, че са огледали навсякъде около мястото на катастрофата и няма ни помен от него и че най-вероятно спи някъде със страхотен махмурлук.
Марк изчака да се успокои, но тя продължи да плаче.
— Може и да е така.
Ашли поклати глава.
— Той ми обеща, че няма да се напива — Марк я изгледа. След миг тя кимна. — Това беше ергенската му вечер, нали? Това е, което вие, мъжете, правите на ергенските си вечери, нали? Напивате се като за световно.
Марк се втренчи в сивите плочки на пода.
— Хайде да отидем при Зои — предложи й той най-накрая.
Тя го последва през отделението, като вървеше бавно на няколко метра след него. Зои беше слаба и стройна красавица и на Марк днес му се стори още по-слаба, когато сложи ръка върху рамото й и усети твърдия кокал под меката тъкан на луксозния й анцуг.
— Господи, Зои, съжалявам.
Тя реагира само с леко свиване на раменете.
— Как е той? — Марк се надяваше, че тревогата в гласа му звучи искрено.
Зои извърна глава и го погледна, очите й бяха зачервени, а страните й бяха почти прозрачни, без грим и със следи от сълзи.
— Нищо не могат да направят — отговори тя. — Оперираха го, сега просто трябва да чакаме.
Марк стоеше неподвижен, с поглед, вперен в Джош, който лежеше със затворени очи, лицето му беше осеяно със синини и разкъсвания, а цялото легло бе заобиколено от уреди. Имаше система, вливаща се в ръката му, а друга прозрачна тръбичка беше пъхната в ноздрите. От устата му пък се подаваше дебела тръба за дишане, захранвана от черно духало. От чаршафите и от главата му излизаха жици, които водеха към електронни табла и заострени графики. Плътта, която Марк успя да види, беше с цвят на алабастър. Неговият приятел изглеждаше като лабораторен експеримент.
Но Марк почти не гледаше към Джош. Той наблюдаваше табла̀та в опити да ги разшифрова, да изчисли какво казват. Мъчеше се да си припомни от времето, когато в същата тази стая стоеше край умиращия си баща, кои графики показват ЕКГ, кислорода в кръвта, кръвното налягане и какво означава всичко това.
И мислеше. Джош винаги е имал всичко. Приятна външност, богати родители. Работата му бе да урежда застрахователни полици, винаги пресмяташе и планираше живота си, непрестанно говореше за петгодишни планове, десетгодишни планове, житейски цели. Той беше първият в тайфата, който се ожени, защото искаше да му се родят деца рано, за да е достатъчно млад да се радва на живота, когато те пораснат. Ожени се за перфектната жена — милото, малко, богато момиче Зои, при това плодовито, което му позволи да изпълни плана си. Тя му роди две също толкова прекрасни бебета скоро едно след друго.