— Може да е приела името на осиновителите си — вметна Брансън.
— Би могла — съгласи се младата жена. — Но онова, което ще ви покажа, намалява тази вероятност.
Грейс я наблюдаваше с възхищение. Увереността й като че ли нарастваше пред очите му. Тя беше точно от типа свежи попълнения, от които толкова остро се нуждаеше полицията. Умни, трудолюбиви младежи с решителност.
— Проверих името Ашли Харпър през мрежата „Холмс“, както поискахте — каза тя, обръщайки се към Грейс.
„Холмс“-2 беше втората фаза на компютъризираната база данни за престъпления, която свързваше всички полицейски управления във Великобритания и Интерпол, а отскоро имаше връзка и с други полицейски мрежи в чужбина.
— Нищо не се появи под името Ашли Харпър — започна тя. — Но ето къде става интересно. Взех инициалите „АХ“, свързах ги с по-обща категория „строителство“ и ето какво изскочи от „Холмс“. Преди осемнайсет месеца млада жена на име Абигейл Харингтън се омъжва за богат строителен предприемач в Лим, Чешир, който се казва Ричард Уонаш. Бил много запален по скоковете с парашути. Три месеца след сватбата им умира, защото парашутът му не се отворил по време на скок. Преди четири години в Торонто жена на име Александра Хюрън се жени за предприемач на име Джо Къруин. Пет месеца след сватбата той се дави по време на плаване в езерото Онтарио. Преди седем години жена, наречена Ан Хампсън, се омъжва за строителен предприемач в Лондон на име Джулиън Уорнър. Той бил ерген от висшето общество с големи имоти в района на лондонското пристанище около времето на големия срив при недвижимата собственост от началото на деветдесетте. Шест месеца и два дни след сватбата се задушава с газ в подземен паркинг в Уопинг.
Ема отпи отново от пяната.
— Едни и същи инициали — съгласи се Брансън. — Но какво доказва това?
— Много измамници запазват едни и същи инициали, когато променят имената си — каза тя. — Четох за това в полицейския колеж. Само по себе си това не доказва нищо. Но ето къде става още по-хубаво — тя написа нещо на клавиатурата си и се появи чернобяла снимка на млада жена с късо подстригана тъмна коса. Лицето беше на Ашли Харпър — или на нейна двойничка.
— Това е от статия в „Ивнинг Стандард“ за смъртта на Джулиън Уорнър — обясни тя.
Последва дълго мълчание, докато Грейс и Брансън изучаваха снимката.
— Определено прилича на нея.
Без да казва нищо, Баутууд отново чукна по клавиатурата. Появи се още една снимка, също чернобяла. На нея беше жена с дълга до раменете светла коса. Лицето й приличаше още повече на Ашли Харпър.
— Това е от „Торонто Стар“ преди четири години, репортаж за смъртта на Джо Къруин.
Грейс и Брансън не казаха нищо. И двамата бяха изумени.
— Следващата е от „Чешир Ивнинг Поуст“ преди осемнайсет месеца, в статия за смъртта на Ричард Уонаш. Абигейл Харингтън е красивата опечалена вдовица.
Тя натисна отново и се появи поредна снимка, този път цветна. Косата беше червена, оформена в елегантна къса прическа. Лицето отново, вече несъмнено, беше на Ашли Харпър.
— По дяволите! — възкликна Брансън.
Грейс гледа лицето замислен дълго време. Накрая каза:
— Ема-Джейн, браво, отлична работа.
— Благодаря… Рой.
Той се извърна към приятеля си.
— Така — поде той. — Часът е един без двайсет. Кой съдия се чувстваш достатъчно смел да събудиш?
— За заповед за обиск?
— Сама ли си направила всичко това? — изправяйки се, попита Грейс, без да обръща внимание на гримасата на Брансън. — Ема-Джейн, прибирай се да поспиш.
Глен се прозя.
— Ами аз? Не заслужавам ли и аз малко сън?
Грейс го удари приятелски по рамото.
— Опасявам се, приятелю, че твоят ден току-що започна.
81
След няколко минути старши детективът вече говореше по телефона с една много сънена съдебна чиновничка, която попита дали това не може да почака до сутринта.
— Разследваме вероятно отвличане и ситуацията е на живот и смърт — уведоми я Грейс. — Трябва ми заповед за обиск и се опасявам, че никак не може да почака.
— Добре — каза тя неохотно. — Дежурният съдия е госпожа Куентин.
Грейс се усмихна на себе си. Хърмайъни Куентин беше съдийка, която особено много не харесваше, след като бе влязъл в спор с нея за един заподозрян, когото той искаше да задържи в ареста; тя беше отказала. Според него Куентин беше от най-лошия вид съдии — омъжена за богат брокер, с когото живееше във вулгарно показна къща, лъскава красавица на средна възраст, която нямаше никакъв опит с истинския свят, но ревностно следваше някакъв личен план да промени начина, по който полицията като цяло разглежда престъпниците. Щеше да му достави огромно удоволствие да я изкара от леглото, за да подпише заповед за обиск в малките часове на утрото.