Грейс кимна. След това се обърна към Ема-Джейн Баутууд:
— Имаме ли някакви доказателства, че Ашли Харпър някога се е подвизавала в любителското радио с настоящата си самоличност или с някоя от предишните?
— Не, нямаме — отвърна тя.
Той погледна цветната снимка на скенера. Голяма сребриста кутия на крачета, със скала отпред и с онази озадачаваща поредица от копчета и бутони, които има всеки по-сложен радиоуред.
— Значи във вторник вечерта годеникът й изчезва. В сряда следобед в два и половина тя отпрашва за Лондон и купува радиоскенер за две и петстотин. Някаква подходяща теория защо? И откъде, по дяволите, знае как да го използва?
— Отчаяние? — предложи Ник Никол.
— Не го вярвам — заяви Грейс.
— Тя очевидно наистина не е знаела къде е — предположи Бела Мой.
Старши детективът кимна разсеяно. Това имаше смисъл, но за него не се връзваше.
— Може да е знаела, че Майкъл Харисън има уоки-токи. Сигурно се е опитвала да се свърже с него? — обади се Ема-Джейн Баутууд. — Или… какво ще кажете… да слуша с кого другиго общува той?
Грейс беше впечатлен.
— Добро предположение — отбеляза той и се огледа. — Някакви други теории? Добре, да оставим това настрана за момент. Някакво друго развитие?
— Има — обяви Ник Никол. — След като си тръгнахте от къщата на Ашли Харпър, Джо Тиндал започна да вдига дъските по пода. Открихме пощенски плик, пълен с касови бележки, зад един скрин, който преместихме — може да е паднал там случайно или да е бил скрит. Повечето бележки не са особено интересни за нас, но има една, която трябва да видите.
Беше разписка за 1000 лири от компания с адрес на „Мадокс Стрийт“ в Лондон, която се казваше „Конкуест Ескортс“. Под името пишеше „Дискретни, чаровни придружители от двата пола за всякакви случаи“. Имаше две дати — предишната събота, планираната дата за сватбата на Ашли Харпър, и предишният понеделник.
— Обърни я, Рой — каза му Ник Никол. — Погледни от другата страна.
Грейс я обърна и видя написано с химикалка името на Брадли Кънингам.
Мислите му се стрелнаха назад към разговора, който проведе с Ашли Харпър в дома й в петък вечерта. Спомняше си я как седеше напълно съкрушена и говореше за канадския си чичо: Ние сме много привързани един към друг… той си взе цяла седмица отпуска, за да може да присъства на репетицията в понеделник.
— Измислила си е фалшив чичо? — попита той озадачен.
— Измислила си е много повече фалшиви неща от чичото — Ема ще ти разкаже след малко — осведоми го Глен Брансън. — Първо виж това.
Подаде на Грейс преснимано копие на лист във формат А4. Това беше пратено по факс указание до банка Хекста на Големия Кайманов остров за прехвърляне на сума от 1 253 712 лири по сметка в Банко Алиадо в Панама. Документът беше подписан от Майкъл Харисън и Марк Уорън, а датата и часът отгоре сочеха 11:25 вечерта на предния ден.
Грейс го прочете два пъти и погледна намръщено към Глен Брансън.
— Това е пратено двайсетина минути преди да полети от балкона.
— Да, точно така.
Рой се сети за бележката, открита в джоба на Марк Уорън.
— Значи е отишъл да преведе парите, за да спаси живота на приятеля си. След което се самоубива?
— Възможно е да са имали да плащат някакъв голям дълг. Панама може да е свързана с Колумбия — колумбийската мафия — и да са се вързали с някакъв кофти заем? Плащат го и Марк Уорън се самоубива?
— Това е разумна теория — съгласи се Грейс. — Но бизнесът на тези двамата върви доста добре. Имат онзи огромен обект в Ашдаун Форест за двайсет къщи, който ще им донесе няколко милиона. Защо да се самоубива — какъв би бил неговият дял, няколкостотин хиляди лири?
— Значи прави трансфера, след което го убиват.
— Това е по-елегантна теория — отбеляза Грейс. — Току-що говорих с Клео Мори от моргата. Натам пътува криминален патолог. Вероятно ще разполагаме с малко повече информация по-късно днес.
След това детектив Баутууд докладва на Грейс, че е получила информация от телефонната компания. От Водафон, бяха засекли активност от телефона на Майкъл Харисън в периода между 10:22 и 11 часа предната вечер. Имало е няколко позвънявания от телефона му до 999, номера за спешни случаи, като при всяко от обажданията операторката не е чула никого от отсрещната страна и не е получила отговор на въпросите си.
— А какво е положението с клетката?
— Точно се канех да ти кажа, Рой. От Водафон бяха много отзивчиви тази сутрин и вече разполагаме с местоположението на най-близката клетка до телефона на Майкъл Харисън — отговори тя.
— Къде е?