След това набързо представи развоя на събитията пред екипа си. Подаде данните на колата на Ник Никол и каза:
— Ник, пусни данните на колата до всички околни графства — Съри, Кент, Хемпшир — а също и Мет. Веднага!
Помисли за момент. Пътищата на изток от Нюхейвън водеха до Ийстбърн и Хастингс. На север бяха преките пътища към летище Гетуик и Лондон. На запад се падаше Брайтън. Ако останеха в ленд роувъра, най-вероятно щяха да се отправят на север. Обърна се към детектив Мой и каза:
— Бела, кажи да изкарат хеликоптера. Ако приемем, че се отдалечават от района, нека да се разположи така, че да покрива пътищата от петнайсет до двайсет и пет километра на север от Нюхейвън.
— Слушам.
— Когато свършиш с това, обади се да започнат наблюдение на всички камери по железопътните гари в района, в случай че решат да зарежат колата и да се качат на влак.
Той отпи глътка вода.
— Ема-Джейн, обади се на пътна полиция и им кажи незабавно да изкарат коли на А23 и да направят засада на тази кола. След това се свържи с полицията в пристанището на Нюхейвън и на летищата Гетуик и Шорхем.
Той прегледа наум мислен списък със задачи. Гари, пристанища, летища, пътища. От опит знаеше, че когато хората похитяват коли, много често те ги карат съвсем кратко разстояние, след което ги зарязват и отвличат друга кола.
— Глен — обърна се той към приятеля си, — накарай да покрият с наши коли целия район на Нюхейвън — трябва да сме сигурни, че още не са изоставили колата. И нека две от нашите патрулни коли да бъдат тук в режим на готовност.
— Ще го направя веднага.
Грейс се обади в оперативната централа за спешни случаи и ги осведоми, че той поема контрол над произшествието. Чиновникът там го уведоми, че току-що е постъпила информация за нов развой на събитията. Кола, отговаряща на описанието, бе ударила няколко автомобила на светофар, минавайки покрай тях на тротоара, за да се качи на подвижния мост на Нюхейвън секунди преди да го отворят. Това сведение беше само отпреди две минути.
86
Вик Дилейни рязко натисна педала на спирачката, когато стигнаха до десен завой на криволичещ селски път, който беше далеч по-остър, отколкото той смяташе. Предните гуми блокираха и за една ужасяваща секунда продължиха право напред към топола, докато той се бореше да овладее волана.
— Вииик! — изкрещя Ашли.
Колата се наклони силно надясно, предницата се обърна и задните гуми поеха движението, но той смени курса прекалено рязко и се понесоха към друга топола. След това обратно; тежката кола се мяташе като пълен чувал, а багажът им се блъскаше отзад. В следващия момент той отново пое контрол над управлението.
— Намали, Вик, за Бога!
Пред тях се движеше огромен камион, който пълзеше бавно по пътя и след миг те се озоваха зад него, без възможност да го изпреварят.
— О, мамицата му! — изруга той, наби спирачки и удари волана в пристъп на гняв.
Всичко се бе прецакало. Историята на моя живот, помисли си той. Баща му беше умрял от пиянство в юношеските му години. Малко преди осемнайсетия си рожден ден бе пребил любовника на майка си, защото онзи тип беше гадняр и се отнасяше с нея като с боклук. А в резултат на това майка му бе го изхвърлила, него, Вик.
Записа се в армията в търсене на приключения и моментално се почувства в свои води във военноморските сили, само дето също така разви страст към парите. Многото пари. Особено много си падаше по скъпи дрехи, коли, хазарт и мацки. Но най-много му харесваше чувството, което изпитваше — целия този респект към него, — когато влезеше в казино, изтупан в скъп костюм. А и какъв по-добър мехлем за гордостта на един мъж от това да получи като бонус от казино обилна вечеря и дори стая.
Серия от успешни удари из казината през втората година във флота му донесе голяма печалба, но последвалата неуспешна поредица го разори напълно.
След това се сдуши с един безскрупулен интендант на име Брус Джакман, който отговаряше за снабдяването, и намери лесен начин да изкарва бързи пари, като продава оръжия, амуниции и други военни доставки чрез уебсайт. Когато бяха на път да ги разкрият, той удуши Брус Джакман и го остави обесен в стаята му с прощална бележка на самоубиец. Оттогава не си бе губил съня заради случилото се.
Животът беше игра, оцеляват най-хитрите. Според него хората правеха огромна грешка, като се опитваха да се преструват, че са по-различни от животните. Целият живот се движеше по закона на джунглата.
Това не значеше, че не можеш да обичаш някого. Той беше дълбоко, лудо влюбен в Алекс от мига, в който я видя за пръв път. Тя имаше всичко: истинска класа, стил, зашеметяваща красота, страхотно тяло и беше истинска мръсница в леглото. Беше всичко, което някога е искал от една жена, даже повече от това. А и беше единствената жена, която някога бе срещал, която беше по-амбициозна от него и имаше план да постигне простите си цели: да направиш състояние, докато си млад, и да прекараш остатъка от живота си, като му се наслаждаваш. Убийствено просто.