Марк огледа отделението, като се стараеше да наблюдава сестрите, лекарите и да запомни местоположението им, а сетне погледът му се върна на системата, пъхната в ръката на Джош, точно зад пластмасовата табелка с името му. После се насочи към вентилатора. След него дойде ред на ЕКГ. Щяха да прозвучат предупредителни сирени, ако нивото на сърдечната дейност стане твърде ниско. Или нивото на кислорода в кръвта.
Ако Джош оцелееше, това щеше да е проблем — той лежа буден през по-голямата част от нощта, размишлявайки над това, и неохотно стигна до извода, че това не е вариант, който може да допусне.
9
Зала 1 на Кралския съд в Луис винаги пораждаше у Рой Грейс чувството, че е умишлено проектирана така, че да плаши и впечатлява. Тя не се радваше на по-висок статут от останалите съдебни зали в тази сграда, но създаваше усещането, че е по-специална. Построена в джорджиански стил, тя имаше висок, сводест таван, галерия за публиката високо горе, стени, покрити с дъбова ламперия, тъмни дъбови пейки, подсъдима скамейка и свидетелска трибуна с перила. В този момент съдът се ръководеше от съдия Дрискол, човек с отдавна изтекъл срок на годност, който седеше полузадрямал в стол с яркочервена облегалка под герб с надпис „Dieu et mon droit“5. Мястото изглеждаше като театрален декор и миришеше на стара класна стая.
Сега, когато Грейс стоеше на свидетелската трибуна, облечен спретнато както винаги, когато се явяваше в съда — в син костюм, бяла риза, тъмна вратовръзка и лъснати обувки с връзки, при все че изглеждаше добре външно, вътрешно се чувстваше отвратително. Отчасти причината беше липсата на сън заради снощната среща — която се оказа истински провал, — отчасти заради нервите. Хванал Библията с една ръка, той промърмори набързо клетвата, като оглеждаше залата, докато за хиляден път в кариерата си се заклеваше във всемогъщия Бог да каже истината, цялата истина и нищо друго освен истината.
Съдебните заседатели изглеждаха като всички други съдебни заседатели — като тълпа туристи, останали безпомощни на автобусна гара. Сбирщина от размъкнати типове в ярки пуловери, разкопчани ризи и намачкани блузи под море от безизразни лица, всичките бели, подредени в две редици зад кани с вода, чаши и куп изподраскани листа. Зад съдията се виждаха видео, проекционен апарат и огромен магнетофон, наслагани без никакъв ред. Под него превзето надничаше стенографка, отрупана с електронно оборудване. Електрически вентилатор, поставен върху стол, се въртеше наляво и надясно, без да влияе особено на задушния следобеден въздух. Галериите за публиката гъмжаха от журналисти и зяпачи. Нищо не може да привлече сеирджиите така, както процес за убийство. А това беше местният процес на годината.
Големият триумф на Рой Грейс.
На подсъдимата скамейка седеше Суреш Хюсеин — пълен мъж със сипаничаво лице и зализана коса, облечен в кафяв костюм на бели райета и с морава сатенена вратовръзка. Той наблюдаваше случващото се с лаконичен поглед, сякаш мястото е негова собственост и целият този процес е организиран за негово удоволствие. Долен тип, отрепка, царят на бордеите. През последното десетилетие той беше недосегаем, но сега Рой Грейс го беше хванал с изцапани с кръв ръце. Заговор за убийство. Жертвата му беше също толкова отвратителният му съперник в бизнеса, Реймънд Коен. Ако този процес протечеше както трябва, Хюсеин щеше да отиде в затвора за повече години, отколкото може да изживее, а стотици почтени граждани на Брайтън и Хоув щяха да се радват на живота си, свободни от грозната сянка на неговите хора, превръщащи всеки час от живота им в истински ад.
Мислите му се върнаха обратно към миналата нощ. Клодин. Проклетата Клодин Ламон. Добре, никак не помогна това, че пристигна за срещата си с час и четирийсет и пет минути закъснение. Но не помогна и това, че снимката й в сайта Ю-Дейт беше поне отпреди десет години в най-добрия случай; нито че бе пропуснала да спомене в информацията за себе си, че е въздържателка и пълна вегетарианка, която мрази полицаите и чийто единствен интерес в живота са деветте й котки, прибрани от улицата.