Улицата излизаше на главния крайбрежен път, който минаваше покрай брега на Брайтън и Хоув, след това през пристанището на Шорхем и накрая се спускаше по бреговете на река Адюр.
— В коя посока е лодката?
— Тя е в съсекския яхтклуб — отвърна Ашли. — Трябва да завиеш наляво.
Задаваше се един автобус с висока скорост. Щеше да го изчака да мине, когато проблясване на бяла светлина привлече вниманието му в огледалото; почти не повярва, когато видя полицейският мотор да си проправя път през задръстването зад него. Същото проклето ченге, което току-що бе съборил от мотора му?
Мина пред автобуса и гумите му просвириха. След секунди сякаш от нищото се появи черно БМВ с мигаща синя лампа на таблото и още сини светлини на задното стъкло, което профуча покрай автобуса и неговата тойота и му пресече пътя, принуждавайки го рязко да набие спирачки. Над задната му броня с пресветващи червени светлини се изписа „СПРИ! ПОЛИЦИЯ!“.
Изпаднал в пълно заслепение от паника, той завъртя колата в обратен завой, форсира в срещуположната посока и се промуши през трафика, който напред се забавяше на кръгово разклонение. Мотористът беше точно зад тях с виеща сирена. Вик качи две гуми на тротоара, натисна с ръка клаксона, за да разгони пешеходците от пътя си, и промъквайки се покрай колоната от коли, успя да достигнело разклонението. Имаше три възможности: надясно щеше да се върне в лабиринта от къщи; направо движението беше попаднало в задръстване. Наляво се излизаше към метален мост над реката.
Зави наляво, моторът се залепи за него, докато той форсираше доколкото бе възможно тойотата, а вентилаторът скърцаше и свистеше, като звукът ставаше все по-лош с всяка изминала секунда. Отдолу водата беше в отлив, реката представляваше застояла кафява тънка струя между кални брегове с полегнали на една страна закотвени лодки, много от които изглеждаха така, сякаш едва ли ще успеят да се помръднат, когато приливът дойде.
В далечния край на моста пътят беше чист. Но беемвето се приближаваше бързо към него. Моторът внезапно изскочи пред него и уби скоростта, опитвайки се да го принуди да намали.
— Мислех, че вече съм ти дал урок, мамка ти — промърмори австралиецът, натисна педала на газта, опитвайки се да го блъсне, но мотористът беше прекалено бърз за него и се стрелна напред, сякаш бе предвидил хода му.
Вик, който отчаяно се опитваше да се съсредоточи, огледа пейзажа от двете страни. Вляво имаше гараж, редица магазини и нещо, което изглеждаше като голям жилищен район. Отдясно се виждаше плоската шир на летището на Шорхем, използвано предимно от частни самолети и от няколко малки авиокомпании на островите в Ламанша. Входът му наближаваше.
Без да дава мигач, той сви надясно по тесния път. От лявата му страна имаше бетонна стена, а отдясно се падаше обширната територия на летището, осеяна с хангари, малки самолети и хеликоптери, както и извисяващата се бяла контролна кула в стил арт деко, която определено се нуждаеше от боядисване. Идеята, която се въртеше в главата му сега, бе да успее да се отърве от ченгетата за няколко минути и да се опита да отвлече малък самолет като онзи двумоторен Бийчкрафт, който виждаше, че пристига в този момент — просто отиваш при него и хващаш пилота.
Сякаш бе очаквало точно това, беемвето мина край него и се удари в тойотата, като го запрати към бетонната стена. Ашли изпищя, когато колата се удари и остърга в нея, а от бронята се разхвърчаха искри.
— Вик, за Бога, направи нещо!
Той седеше, сграбчил волана, сякаш от това зависи животът му, и стискаше зъби съсредоточено с ясното съзнание, че беемвето и моторът ги превъзхождат. Отпред се задаваше тунел. Можеше да предположи съвсем точно каква е идеята на беемвето — да влезе в него преди тях и да спре. Затова той наби спирачките. Хванат неподготвен, шофьорът на беемвето профуча покрай тях, а Вик моментално зави зад него, слезе от пътя и влезе в самата писта.
Моторът остана с него и след секунди беемвето също се присъедини. Той се насочи по осеяната с буци трева към първата редица от паркирани самолети и бясно се запровира между тях, като се мъчеше да се отърве от ченгетата подире му и същевременно се опитваше да види някой, който да отива към самолет или пък да слиза от него. Тъкмо се отправи към една пролука между реактивен самолет „Груман“ и „Пайпър Ацтек“, когато беемвето мощно се удари в него и те двамата подскочиха напред, а Ашли въпреки колана си удари челото в предното стъкло и изплака от болка.
Чу беемвето да форсира. Изходът му за бягство беше точно пред него и той виждаше двумоторния самолет, който се спускаше надолу и само след няколко метра щеше да докосне земята. Натисна газта докрай и се устреми през изхода, точно през сянката на самолета. И тогава за един кратък миг нямаше нито мотор, нито БМВ в огледалото! Продължи с пълна газ, колата се тресеше, стърженето от двигателя ставаше все по-силно и сега беше придружено от остра миризма на изгоряло, но той се бе запътил право към оградата на летището и тесния път отвъд нея.