На горния етаж къщата изглеждаше също толкова лишена от обич и живот. Имаше три спални, като всички легла бяха без завивки, само с голи матраци и стари, пожълтели възглавници без калъфки, и малка баня, обзаведена с бойлер, покрита с петна мивка и вана.
Над леглото в най-малката спалня имаше капак на тавана. Той внимателно постави стол на матрака, качи се на него, успя да бутне капака и да надникне вътре. За негова изненада точно до отвора имаше електрически ключ, който работеше, и той моментално видя, че горе няма нищо. Само малък резервоар за вода, стара подочистачка и навит килим.
Отвори вратата на всеки шкаф и скрин. На горния етаж всички хавлии и спално бельо бяха сгънати в шкафовете. На долния етаж кухненските шкафове съдържаха само най-основни неща — кафе, чай, няколко кутии, но нищо друго. Спокойно би могло да е минало година-две, откакто някой е живял тук за последно. Нито помен от Майкъл Харисън. Нищо.
Никъде.
Провери шкафа в коридора, в случай че там има вход към мазето, въпреки че добре знаеше, че малко къщи след викторианската епоха имат мазета. Трябваше да узнае кой притежава това място и кога за последен път е било обитавано. Може би собствениците бяха умрели и сега беше в ръцете на изпълнители на завещанието? Може би от време на време идваше чистачка?
Чистачка, която чете всички национални вестници?
Грейс излезе през задната врата и мина отстрани на къщата, където бяха двете кофи за боклук. Вдигна капака на първата и моментално прочете в съдържанието й друг разказ. Имаше черупки от яйца, употребявани торбички от чай и празни кутии от мляко с изтичащ срок на годност в същия ден, както и кутия от лазаня на „Марк енд Спенсърс“ с още неизтекла годност.
Мозъкът му работеше на бързи обороти и той мина пред къщата, като усилено се опитваше да разбере какво не е наред с конструкцията. Тогава осъзна. Там, където сега имаше прозорец с грозна пластмасова рамка вдясно от предната врата, трябваше да има вътрешен гараж. Вече го виждаше ясно; цветът на тухлите не съответстваше с останалата част от къщата. В някакъв момент някой го бе превърнал във всекидневна.
И внезапно това го подсети за един спомен от детството му: за баща му, който обичаше да бърника разни неща. Харесваше му сам да се занимава с колата си, да сменя маслото, да оправя спирачките, да не се оставя на кожодерите търговци, както той наричаше сервизите.
Спомни си гаражната дупка, в която беше прекарал много щастливи часове като дете, докато помагаше на баща си да оправя поредицата от фордове, които той неизменно купуваше. Сети се как се омазваше целият в масло и грес, да не говорим за паяците, които изникваха от време на време.
И си помисли за линиите по килима, във всекидневната, които бе забелязал преди малко и по който си личеше, че диванът е бил преместван.
Воден само от предчувствие, нищо повече от това, Грейс се върна в къщата и влезе направо във всекидневната. Премести малката маса настрани, след което премести дивана по следите върху зеления килим на цветя.
Забеляза, че единият край на килима е леко подвит нагоре. Коленичи, дръпна го и той се вдигна лесно. Прекалено лесно. И вместо прах и фъндъци под него се показа дебела настилка, която не приличаше на никоя обикновена настилка под килим. Знаеше точно какво е. Звукоизолираща материя.
С нарастващо вълнение той хвърли поглед през рамо, след което вдигна тежката сива материя и видя под нея голям лист шперплат. Подпъхна пръсти под краищата му с известна трудност, тъй като се беше заврял във вдлъбнатина на пода, накрая го отмести и дръпна настрани.
Моментално усети гадене от миризмата, която връхлетя ноздрите му.
Отвратителна смрад на телесна миризма, урина и екскременти.
Притаил дъх и уплашен от онова, което ще намери, Грейс надникна в дълбоката близо два метра гаражна дупка и видя тъмна фигура на дъното, с вързани ръце и крака и запушена с лепенка уста.
Първоначално помисли, че човекът е мъртъв. В следващия момент очите примигнаха. Уплашени очи.
О, мили Боже, той беше жив! Грейс усети как почти неконтролируемо чувство на радост изригва в него.
— Майкъл Харисън!
Отговори му задавено:
— Мхххх.
— Старши детектив Грейс от съсекската полиция — представи се Грейс и се пъхна в дупката, без да обръща внимание на миризмата, просто отчаяно нетърпелив да разбере в какво състояние е младият мъж.
Коленичи до него и внимателно отлепи лепенката от устните му.
— Вие ли сте Майкъл Харисън?
— Да — отвърна той дрезгаво. — Вода. Моля.
Рой го стисна внимателно за ръката.
— Веднага ще ви донеса. И ще ви измъкна оттук. Ще се оправите.