Той изпълзя от дупката и бързо се отправи към кухнята, където пусна кранчето и междувременно се обади по станцията си за линейка. След това слезе обратно в дупката, стиснал в ръка голяма чаша вода.
Наклони я към устата на Майкъл Харисън, който я изпи на една дълга, лакома глътка и само няколко капки се разляха по брадичката му. Когато Грейс махна чашата, Майкъл вдигна поглед към него и попита:
— Как е Ашли?
Детективът също го изгледа, като усилено мислеше какво да каже. Накрая му се усмихна приятелски и окуражително:
— Тя е в безопасност — отвърна той.
— Слава Богу.
Грейс отново го стисна за ръката.
— Искате ли още вода?
Майкъл кимна.
— Ще ви донеса, а после ще срежа тези лепенки.
— Слава Богу, че е добре — промълви Майкъл, гласът му беше слаб и треперлив. — Тя беше единственото, за което мислех, аз… аз…
Рой Грейс излезе отново от дупката. В някакъв момент щеше да се наложи да разкаже всичко на Майкъл, но сега не беше нито времето, нито мястото.
А и не знаеше откъде да започне.
Благодарности
Писането винаги е било възприемано като самотно занимание, но за мен то е колективно усилие и аз съм особено задължен на няколко души, които толкова щедро ми предоставиха времето и сътрудничеството си в множество различни области. По-конкретно искам да благодаря на старши детектив Дейв Гейлър от полицията в Съсекс, който ми даде много предложения за този роман и няколко пъти изчете ръкописа на различни етапи. Той също така отвори всяка необходима ми врата в различните отдели на съсек-ската полиция — никога не бих могъл да напиша тази книга без него. Искам да благодаря също така на редица служители на полицията в Съсекс, които бяха толкова отзивчиви и особено много ми помогнаха, по-конкретно детектив сержант Кийт Халет от отдел Холмс, инспектор Уилям Уорнър и старши следовател на местопрестъпления Стюърт Лионард.
Бих желал да изкажа благодарности на доктор Найджъл Къркхем и неговия екип от моргата на Брайтън и Хоув, където се надявам дълго време да остана дневен посетител, а не гост с пренощуване; на моя добър приятел Джеймс Симпсън; на партньорката ми за телевизионните и филмовите сценарии Карина Коулман, която влезе в ролята на неофициален редактор и ми даде някои блестящи идеи; на Майк Харис, Питър Уингейт Сол, Грег Шекълтън; на полицейския хирург и патоанатом доктор Питър Дийн. И на Хелън Шенстън — тя ми вдъхна вяра и кураж, които поддържаха ентусиазма ми за тази книга в най-мрачните ми дни.
Искам да благодаря и на чудесната си нова агентка Карол Блейк за вярата й в мен и на фантастичния екип на новите ми издатели Макмилан, по-конкретно на Дейвид Норт и Джеф Дъфийлд, както и на редактора си Стеф Байъруърт, който е истинско съкровище. А също и на Джефри Барли и Тони Мъликен за трайната им подкрепа и доверие във възможностите ми. И както винаги благодаря на вярната си хрътка Берти и на по-отскорошния ми кучешки приятел Феб, които понасят моето писане макар и с известна неохота — като скучна пауза между разходките им.
Питър Джеймс
Съсекс, Англия
http://www.peterjames.com