Грейс обичаше кучета. Нямаше нищо конкретно против котките, но никога не беше срещал някоя, с която да установи връзка, както почти моментално се свързваше с всяко куче. След два и половина часа в долнопробен вегетариански ресторант в Гилфорд, в които последователно бе просвещаван и въртян на шиш за свободния дух на котките, потисническия характер на британската полиция и мъжете, възприемащи жените единствено като сексуални обекти, той си тръгна с облекчение.
Сега след нощта, прекарана в неспокоен сън на пресекулки, и деня, преминал в чакане да бъде повикан, отново щяха да го въртят на шиш. Все още валеше, но въздухът беше много по-топъл и влажен. Грейс усещаше потта, която се стичаше по кръста му.
Държавният адвокат на защитата, който изненада съда, като призова Грейс за свидетел, беше взел думата и стоеше изправен, с арогантна стойка, къса сива перука, ветрееща се черна тога и устни, извити в усмивка на пресилена сърдечност. Казваше се Ричард Чаруел. Грейс го беше срещал и преди и тогава преживяването не беше никак приятно. Мразеше адвокатите. За тях процесите бяха игра. Никога не им се е налагало да рискуват живота си, за да залавят злодеи. И не даваха пукната пара какви престъпления са извършени.
— Вие ли сте старши детектив Рой Грейс, служител на Централния отдел за криминални разследвания в Съсекс Хаус, Холингбери, Брайтън? — попита адвокатът.
— Да — отвърна Рой. Вместо обичайния му уверен глас отговорът прозвуча като изгракване.
— И вие сте се занимавали с този случай?
— Да — още един сподавен отговор с пресъхнала уста.
— Призовавам този свидетел.
Последва кратка пауза. Никой не продума. Ричард Чаруел бе приковал вниманието на целия съд. Ненадминат актьор с привлекателна външност, той умишлено направи пауза за допълнителен ефект, преди да заговори отново с внезапно променен тон, предполагащ, че той е новият най-добър приятел на Рой Грейс.
— Старши детектив, чудя се дали бихте могли да ни помогнете по един въпрос. Знаете ли нещо за една обувка, свързана с този случай? Кафява обувка от крокодилска кожа със златна верижка?
Грейс го измери с поглед за няколко секунди, преди да отговори.
— Да, знам.
Внезапно усети пронизващото острие на паниката. Още преди адвокатът да изрече следващите си думи, той вече имаше ужасното чувство къде именно ще се объркат нещата.
— Ще ни кажете ли доброволно за човека, на когото занесохте тази обувка, старши детектив, или искате да го изкопча от вас?
— Сър, не съм съвсем сигурен за какво говорите.
— Старши детектив, мисля, че знаете много добре за какво говоря.
Съдия Дрискол се намеси с раздразнителността на човек, на когото са прекъснали следобедната дрямка:
— Господин Чаруел, бихте ли минали по същество, нямаме цял ден.
Адвокатът отвърна угоднически:
— Много добре, ваша чест — след което се обърна към Грейс: — Старши детектив, не е ли истина, че сте се намесили във връзка с доказателство от ключово значение за случая? А именно обувката?
Чаруел я взе от таблата с веществените доказателства и я вдигна високо във въздуха, за да я види целият съд, така както би държал току-що спечелен спортен трофей.
— Не бих казал, че съм се намесил — отговори Грейс, разгневен от арогантността на този мъж, но в същото време съзнаваше, че именно това е планът на адвоката — да го разпали и раздразни.
Чаруел свали обувката замислен.
— О, разбирам, значи смятате, че не сте се намесили? — без да дочака отговора на полицая, той продължи: — Обвинявам ви, че сте злоупотребили със служебното си положение, като сте изнесли веществено доказателство и сте го занесли на човек, уж вещ в магиите.
Обръщайки се към съдия Дрискол, той продължи:
— Ваша чест, смятам да покажа на този съд, че ДНК пробата взета от тази обувка, е недостоверна, защото старши детектив Грейс е повлиял на нейната цялост и е причинил вероятно замърсяване на това ключово веществено доказателство.
След това се обърна отново към Рой:
— Прав съм, нали, старши детектив, че на 9 март тази година вие сте занесли тази обувка на така наречен медиум в Хастингс на име госпожа Стемп? И вероятно сега ще чуем от вас, че тази обувка е била в друг свят? Доста безплътен, нали?
— Госпожа Стемп е дама, която аз високо ценя — започна Грейс. — Тя…
— Не ни интересува вашата оценка, старши детектив, за нас са важни фактите.
Но явно любопитството на съдията бе възбудено.
— Смятам, че тези оценки имат съвсем пряко отношение към този въпрос.
След няколко секунди на безсловесен цайтнот между защитата и съдията Чаруел кимна в мълчаливо съгласие.