Грейс продължи:
— Тя ми е помагала при няколко случая в миналото. Преди три години Мери Стемп ми предостави достатъчно информация, за да идентифицирам заподозрян в убийство. Това доведе до неговия арест и осъждане.
Той се поколеба, усещайки напрегнатите вторачени погледи на всички в залата, след това продължи, като се обърна към адвоката:
— Ако разрешите да отговоря относно притесненията ви за целостта на вещественото доказателство, сър. Ако бяхте проверили в протоколите, което сте длъжен да направите, и бяхте погледнали опаковката, щяхте да видите, че етикетът има подпис и дата за деня, в който съм го взел и върнал. Защитата знае от самото начало за това веществено доказателство, открито пред къщата на господин Коен в нощта, в която той изчезна, но никога не е искала да го прегледа.
— Значи вие редовно се обръщате за помощ към магьосничеството в работата си като висш полицейски служител, старши детектив Грейс?
Ясно доловим кикот премина през залата.
— Не бих го нарекъл магьосничество — отвърна Грейс. — Бих го нарекъл алтернативен източник. Полицията е длъжна да използва всичко, с което разполага, когато се опитва да разкрива престъпления.
— Тогава дали би било точно да кажем, че сте човек на окултното? Човек, който вярва в свръхестественото? — попита адвокатът.
Грейс погледна съдия Дрискол, който го зяпаше така, сякаш той самият е подсъдим в този съд. Докато отчаяно се опитваше да измисли подходящ отговор, той хвърли бърз поглед към съдебните заседатели, след това към галерията на публиката, преди отново да погледне адвоката. И внезапно отговорът дойде.
Гласът му внезапно стана по-остър и придоби увереност.
— Какво е първото нещо, което този съд поиска от мен да направя, когато застанах на свидетелската трибуна? — попита той.
Преди адвокатът да успее да отговори, Грейс отвърна вместо него:
— Да се закълна върху светата Библия — той направи пауза, за да изчака думите му да окажат ефект. — Бог е свръхестествено същество — върховното свръхестествено същество. В съд, който приема свидетелите да полагат клетва в свръхестествено същество, би било странно, ако аз и всеки друг в тази зала не вярваме в свръхестественото.
— Нямам повече въпроси — обяви адвокатът и си седна на мястото.
Прокурорът, също с перука и копринена тога, се изправи и се обърна към съдия Дрискол:
— Ваша чест, това е въпрос, който искам да повдигна в кабинета ви.
— Доста е необичайно — отговори съдия Дрискол, — но съм доволен, че се разреши подобаващо. Както и да е — и сега погледът му се насочи към Грейс, — надявам се, че случаите, които се разглеждат в моя съд, се основават на доказателства, а не на гаданията на куку и пипе.
Почти цялата зала избухна в смях.
Процесът продължи и бе призован още един свидетел на защитата — пласьор на име Рубиро Валенте, работещ за Суреш Хюсеин. Рой Грейс остана да изслуша как това италианско едноклетъчно сипе куп лъжи, които бързо бяха изобличени от прокурора. Когато дойде време за следобедното прекъсване, залата беше силно възбудена от безочието на лъжите и полицаят започна да се надява, че историята с обувката може да бъде засенчена.
Надеждите му се изпариха, когато излезе на „Луис Хай Стрийт“ да глътне малко свеж въздух и да си вземе сандвич. От другата страна на улицата видя заглавието на цяла страница в местния вестник „Аргъс“, което огласяваше на света:
Внезапно изпита остра нужда от питие и цигара.
10
Гладът не изчезваше, въпреки че Майкъл усилено се опитваше да го прогони от съзнанието си. Стомахът му напомняше за себе си с постоянна тъпа болка, сякаш нещо го гризеше отвътре. Главата му беше някак олекнала, а ръцете му трепереха. Непрекъснато мислеше за храна, за бургери с месо и дебело нарязани пържени картофи с кетчуп. Когато успя да ги изтласка от мислите си, те бяха заменени от миризмата на варени омари; последва царевица на скара; гъби с чесън на грил; пържени яйца; наденички; цвъртящ бекон.
Капакът притискаше лицето му и той отново започна да изпада в паника, като мощно си пое въздух с отворена уста, преглъщайки го лакомо. Затвори очи и се опита да си представи, че е добре, намира се някъде на топло, на яхтата си в Средиземно море. Отвсякъде плиска вода, над главата му прелитат чайки, благоуханен средиземноморски въздух. Но стените на ковчега го притискаха. Стягаха го. Напипа фенерчето върху гърдите си и го включи, батерията беше слаба и бързо падаше. Разви внимателно капачката на бутилката уиски с треперещи пръсти и поднесе гърлото й към устните си. След това отпи една малка глътка и изплакна с течността пресъхналата си залепнала уста, като задържаше всяка капка колкото се може по-дълго и се наслаждаваше на всяка секунда. Паниката стихна и дишането му се успокои.