Количеството подаръци, които купи за майка му и за него самия, го изуми. И всичко беше идеално подбрано. Любимият й парфюм. Диск на любимия й певец, Роби Уилямс, кашмирен пуловер, по който въздишаше. Радио „Босе“6, за което той мечтаеше. Как Ашли бе разбрала за всичките тези неща? Това беше умение, дарба, поредното в безкрайния списък с качества, които я правеха толкова специална личност.
А него — най-големия късметлия в света.
Лъчът на фенерчето отслабна видимо. Той го изключи, за да пази батерията, и отново остана неподвижен в мрака. Чуваше как дишането му се ускорява. Ами ако?
Ако никога не се върнат?
Беше почти 11:30 часът. Той зачака, заслушан да чуе врявата от гласове, по която ще разбере, че приятелите му са се върнали.
Исусе, когато излезе от тук, горчиво ще съжаляват за това. Отново погледна часовника си. Оставаха двайсет и пет минути до полунощ. Ще се появят скоро, всеки момент.
Трябва да се появят.
11
Санди стоеше над него засмяна и нарочно скриваше светлината, за да го предизвика. Русата й коса се спускаше от двете страни на обсипаното й с лунички лице и докосваше бузите й.
— Хей! Имам да чета… този доклад… аз…
— Толкова си скучен, Грейс, винаги имаш да четеш! — тя го целуна по челото. — Четене, четене, четене, работа, работа, работа! — отново го целуна по челото. — Не ме ли желаеш вече?
Беше облечена в тясна рокля с огромно деколте, което откриваше гърдите й; той зърна дългите й почернели крака, линията, очертаваща бедрата й, и внезапно почувства, че се възбужда.
Протегна ръце да покрие лицето й, притегли я към себе си, вгледан в тези доверчиви сини очи, и усети, че е толкова невероятно, силно, дълбоко влюбен в нея.
— Обожавам те — каза й.
— Така ли, Грейс? — флиртуваше. — Наистина ли ме обожаваш повече от работата си? — тя отдръпна глава назад и издаде устни в изпитателно цупене.
— Обичам те повече от всичко на…
Внезапно стана тъмно. Сякаш някой е извадил щепсела.
Грейс чу ехото на гласа си в студения, празен въздух.
— Санди! — изкрещя той, но звукът заседна в гърлото му.
Слънчевата светлина избледня до слабо оранжево мъждукане; улична лампа, процеждаща се през завесите на спалнята.
Електронният часовник край леглото показваше 3:02 часа сутринта.
Беше облян в пот, с широко отворени очи, а сърцето му се мяташе в гърдите като шамандура в бурно море. Чу да изтрополява кофа — сигурно ровеше някоя котка или лисица. Секунди след това се чу шум на дизелов двигател — най-вероятно беше съседът през три врати, който караше такси и работеше до късно.
Известно време лежа неподвижен. Затвори очи, успокои дишането си, опита се да се върне в съня си, като се вкопчи колкото се може по-силно в спомена. Подобно на всички често повтарящи се сънища за Санди, този също изглеждаше толкова реален. Сякаш все още бяха заедно, но в различно измерение. Ако само можеше да намери начин да открие портала и да прекоси разделителната черта, те наистина ще са заедно отново, ще са добре, ще са щастливи.
Толкова щастливи.
Огромна вълна тъга се разля в него. След това премина в ужас, когато започна да си спомня. Вестникът. Проклетото заглавие в „Аргъс“ миналата вечер. Припомняше си всичко. О, Господи, о, Господи. Какво щяха да кажат сутрешните вестници? С критиките щеше да се справи. С присмеха беше по-трудно. Вече доста полицаи го бяха критикували, че се занимава със свръхестественото. Беше получил предупреждение от предишния началник на полицията, също искрено заинтригуван от паранормалното, че ако показва интересите си открито, може да осуети шансовете му за повишение.
— Всички знаят, че си специален случай, Рой, това, че загуби Санди. Никой няма да те обвини, че преобръщаш всеки камък на проклетата планета. Ние всички бихме сторили същото на твое място. Но го дръж за себе си, не го пренасяй в работата си.
Имаше моменти, в които смяташе, че я преодолява, че отново става силен. Но имаше и мигове като този сега, когато осъзнаваше, че изобщо няма никакъв напредък. Просто отчаяно искаше да може да я обгърне с ръка, да се гушне в нея и да обсъдят проблема. Тя беше от хората, за които чашата е наполовина пълна, винаги положително настроена и толкова умна. Беше му помогнала да се справи с дисциплинарен съд в началото на кариерата му в полицията, който можеше да сложи края й, когато от Отдела за оплаквания срещу полицията го обвиниха, че е използвал неправомерно сила срещу арестуван нападател. Тогава беше оправдан, до голяма степен защото бе следвал съветите на Санди. Щеше да знае какво трябва да направи сега.
Понякога се чудеше дали тези сънища бяха опити от нейна страна да общува с него. Откъдето и да се намира.
6
Джагдиш Чандра Босе (1858–1937 г.) — индийски физик, един от пионерите в изследването на радио- и микровълновата оптика. — Бел.прев.