Тя беше и добър градинар. Разбираше от цветя, растения, храсти, дървета. Кога да се засадят, кога да се подрязват. Грейс обичаше да коси ливадата, но уменията му се простираха дотук. Сега градината стоеше занемарена и той се чувстваше виновен, като понякога се чудеше какво би казала тя, ако се върне.
Колата й продължаваше да стои в гаража. Специалистите от съдебна медицина щателно я изследваха, когато бе открита, след което той я докара вкъщи и я прибра в гаража. В продължение на години зареждаше акумулатора за всеки случай… по същия начин както държеше чехлите й на пода в спалнята, нощницата й на закачалката, четката й за зъби в чашката.
Чакаха я да се върне.
Вече съвсем разсънен, той си наля два пръста „Гленфидих“, след което седна в белия си фотьойл в изцяло бялата всекидневна с дървен под и натисна дистанционното на телевизора. Превключи три филма един след друг, после мина през цял куп други канали, но нищо не грабна вниманието му за повече от няколко минути. Пусна си музика, като неспокойно премина от „Бийтълс“ през Майлс Дейвис на Софи Елис-Бакстър и отново се върна към тишината.
Взе една от любимите си книги, „Окултното“ от Колин Уилсън, от редиците с книги за паранормалното, които изпълваха всеки сантиметър от рафтовете на библиотеката му, седна и прелисти апатично страниците, отпивайки от уискито, но не успя да се съсредоточи над повече от два абзаца.
Този проклет адвокат на защитата, който важничеше в съда днес, му беше влязъл в главата и сега се перчеше в мислите му. Проклетият Ричард Чаруел. Надуто гадно копеле. Още по-лошо — Грейс знаеше, че онзи го е надхитрил. Изиграл и надхитрил. А това наистина го бе засегнало.
Взе отново дистанционното и пусна новините по телетекста. Нищо освен историите, които се въртяха от два дни и вече ставаха банални. Нямаше избухнал политически скандал, нито терористична акция, нито земетресение, нито самолетна катастрофа. Не желаеше никому зло, но се бе надявал нещо да запълни сутрешните заглавия на вестниците и новините по телевизията и радиото. Нещо друго освен процеса за убийство на Суреш Хюсеин.
Нямаше този късмет.
12
Два национални вестника в малък формат и един в голям имаха водещи заглавия на първа страница за процеса на Суреш Хюсеин, а всички останали британски сутрешни вестници поместваха информация за него във вътрешните си страници.
Обект на техния интерес беше не самият процес, а думите, изречени на свидетелската трибуна от старши детектив Рой Грейс, който в 8:30 часа сутринта стоеше на килима пред шефа си Алисън Воспър с чувството, че часовникът се е върнал три десетилетия назад и той отново е в училище и трепери пред директорката.
Един от колегите на Грейс й бе лепнал прякора „Номер 27“ и той се бе задържал трайно. Номер 27 беше сладко-кисело ястие в менюто на местната китайска закусвалня с храна за вкъщи. Обратното, когато поръчваха ястието, то винаги бе наричано Алисън Воспър. Точно такава беше тя — сладка и кисела.
В началото на четирийсетте, с рядка русолява коса, подстригана консервативно късо и обрамчваща сурово, но привлекателно лице, заместник-началникът на полицията Алисън Воспър определено беше много кисела тази сутрин. Дори силният цветен аромат на парфюма й имаше остра жилка.
Облечена като за ръководния си пост в черен костюм със снежнобяла блуза, тя седеше зад лакирано бюро от палисандър в безупречния си кабинет с изглед към окосена ливада, разположен на приземния етаж в сградата на централата на полицията в Луис. Бюрото беше празно, като се изключат вазата с три морави лалета, снимките на съпруга й (също полицай, няколко години по-стар от нея, но с три нива по-нисък чин) и двете й деца, амонитна поставка за химикалки и купчина сутрешни вестници, разпръснати във ветрило като победна ръка на покер.
Грейс винаги се чудеше как неговите началници поддържаха кабинетите си — и бюрата си — толкова спретнати. През целия си професионален живот на неговото работно място цареше пълен хаос. Склад за разпръснати папки, кореспонденция, на която не беше отговорил, загубени химикалки, пътнически квитанции и подноси за изходящи материали, които отдавна бяха се отказали да се състезават с тези за входящите. За да стигнеш до самия връх, реши той, се иска умение да боравиш с бумащина, което на него определено му липсваше.
Носеше се слух, че Алисън Воспър бе претърпяла операция от рак на гърдата преди три години. Но Грейс знаеше, че ще си остане само слух, защото заместник-началникът на полицията издигаше стена около себе си. Въпреки това зад черупката й на твърдо ченге се криеше известна уязвимост, която той долавяше. В действителност на моменти изпитваше привличане към нея и имаше случаи, когато тези сприхави кафяви очи проблясваха закачливо и той усещаше, че тя почти флиртува с него. Тази сутрин обаче не беше от тях.