Но днес беше различно. Днес беше същински ад. Ден за връщане към реалността. Обстоятелствата се променят, мислеше си той, седнал прегърбен на бюрото си, без да обръща внимание на звуковите сигнали от пристигащите имейли на екрана на компютъра му, докато дъвчеше сандвич с яйце и кресон и зяпаше съдебните записи от процеса на Суреш Хюсеин пред него. Животът никога не се застопорява на едно място. Понякога промените са добри, понякога точно обратното. След малко повече от година ще стане на четирийсет. Косата му побеляваше.
И новият му кабинет беше твърде малък.
Неговата гордост, колекцията от трийсетина маркови запалки, заемаше претрупана лавица между предната част на бюрото и прозореца, който, за разлика от хубавата гледка от кабинета на Алисън Воспър, гледаше към паркинга и ареста зад него. На стената зад него централно място бе отредено на голям кръгъл дървен часовник, реквизит в измисления полицейски участък от филма „Сметката“. Беше подарък от Санди за двайсет и шестия му рожден ден.
Под него беше поставена препарирана трикилограмова кафява пъстърва, която бе хванал при едно посещение в Ирландия преди няколко години. Държеше я под часовника, за да може да илюстрира пред подчинените си шегата за търпението и голямата риба.
От двете й страни бяха сместени няколко сертификата в рамки и групова снимка с надпис „Полицейски колеж Брамсхил. Работа с тежки и серийни престъпления. 1997 г.“ и две негови карикатури в оперативното помещение в полицията, нарисувани от колега, сбъркал истинското си призвание. Отсрещната стена беше заета от книжни рафтове, препълнени с част от колекцията му с книги за окултното, и от шкафове с папки.
На бюрото му, разположено под ъгъл, имаше компютър, преливащи подноси за изходящи и входящи материали, „Блекбъри“, отделни купчини с кореспонденция, някои подредени, други не особено, както и последния брой на списание със заглавие, което беше лоша игра на думи, „Фингърпринт Хорлд“10. Насред цялата тази бъркотия стърчеше цитат в рамка: „Не се издигаме до нивото на възможностите си, а падаме до нивото на извиненията си.“
Останалата част от пространството се заемаше от телевизор и видео, кръгла маса, четири стола и купчини с папки и хвърчащи листа, както и кожената му служебна чанта, в която беше комплектът му за оглед на местопрестъпления. На масата лежеше отворено куфарчето му, а до него бяха мобилният телефон, диктофонът и записи от разпити, които бе взел у дома предната вечер.
Хвърли половината си сандвич в кофата. Нямаше апетит. Отпи от чашата с кафе, провери последните имейли, след това се включи към сайта на съсекската полиция и се загледа в списъка с файлове, които бе наследил като част от повишението си.
Всеки файл съдържаше подробности за неразкрито убийство. То представляваше купчина от двайсетина кутии с папки, може би дори повече, натрупани на пода или преливащи от шкафа в някой кабинет, или заключени да плесенясват във влажен полицейски гараж на участъка в района, където е извършено убийството. Папките съдържаха снимки от местопрестъплението, доклади от съдебните лекари, запечатани в пликове доказателства, свидетелски показания, съдебни протоколи, всички те отделени в подредени вързопи и привързани с цветна панделка. Това беше част от новата му работа — да разрови неразкритите убийства в областта, да се свърже с участъка, където се е случило престъплението, и да потърси нещо, което може да се е променило през изминалите години и би оправдало отварянето на случая.
Знаеше по-голямата част от съдържанието им наизуст — ползата от почти фотографската му памет, която му бе помагала за изпитите както в училище, така и в полицията. За него всяка купчина представляваше повече от човешки живот, който е бил отнет — и убиец, който все още е на свобода, — тя символизираше нещо много близо до сърцето му. Означаваше, че едно семейство не е погребало миналото, защото загадката не е била разгадана, не е била въздадена справедливост. И знаеше, че за някои от тези досиета, които бяха отпреди повече от трийсет години, той вероятно беше последната надежда за жертвите и техните роднини.
Ричард Вентнър, ветеринар хомосексуалист, пребит до смърт в кабинета си преди дванайсет години. Сюзън Дауни, красиво момиче, изнасилено, удушено и захвърлено в черковен двор преди петнайсет години. Памела Чизъм, богата вдовица, открита мъртва в повредената й кола — но с друг вид наранявания, а не като от пътна злополука. Скелетните останки на Пратап Гокхале, деветгодишно индий-че, открито под дъските на пода в апартамента на заподозрян педофил отдавна изчезнал. Това бяха само няколко от многото случаи, които Грейс помнеше.
10
От fingerprint — пръстов отпечатък и комбинация между whorl — спираловидна извика на пръстов отпечатък, и world — свят. — Бел.прев.