Големите, плътни чистачки преминаха със замах отпред и размазаха дъжда по стъклото, гумите изсвистяха по мокрия асфалт, а от уредбата звучеше бърза песен на Елвис Костело. Околовръстното шосе мина през хребет и се спусна в долината. През булото на дъжда се виждаха простиращите се напред сгради на крайбрежната курортна част на Брайтън и Хоув, а зад единствения останал комин от старата електроцентрала на Шорхем се подаваше блещукаща сива ивица, едва-едва различима от небето — Ламанша.
Беше израснал тук, на тези улици и сред техните престъпници. Баща му често изреждаше на един дъх имената им, клановете, въртящи търговията с наркотици, салоните за масажи, изисканите мошеници — търговци на антики, продаващи крадени бижута и мебели, пласьорите на крадени телевизори и уредби.
Някога това е било контрабандистко селище. По-късно Джордж IV построява дворец само на няколкостотин метра от дома на любовницата си. Брайтън някак си така и не успява да се отърси от криминалното си минало, нито от репутацията на място за сексваканции. Но това отличаваше Брайтън и Хоув от всеки друг провинциален курорт в Англия, мислеше си той, докато се отклоняваше от околовръстното.
„Грасмер Корт“ беше жилищен блок с апартаменти, построен преди около трийсетина години в луксозна част на Хоув, буржоазния район на града. Фасадата гледаше към главния път, а задната част — към тенис корт. Живеещите бяха смесица от различни възрасти, предимно двайсетина-трийсетинагодишни несемейни и пенсионирани възрастни хора. В брошура на жилищен брокер навярно сградата щеше да е определена като особено привлекателна.
Загърнат в обемист анорак, Глен Брансън чакаше на верандата и говореше по телефона си — беше висок, черен и плешив като метеорит. В този момент приличаше повече на наркодилър, отколкото на ченге. Грейс се усмихна масивното, мускулесто телосложение на колегата му, постигнато с години постоянни занимания с бодибилдинг, му напомни за описание на Арнолд Шварценегер, направено от телевизионния водещ Клайв Джеймс: че изглежда като презерватив, напълнен с лешници.
— Йо, старче! — поздрави го Брансън.
— Гледай си работата, само седем години съм по-стар от тебе. Един ден ти също ще стигнеш до тази възраст и хич няма да ти е забавно — ухили се той.
Удариха ръце в приятелски поздрав и Брансън каза намръщено:
— Изглеждаш адски зле. Наистина, говоря сериозно.
— Общественото мнение нещо не е на моя страна.
— М-да, нямаше как да не забележа, че си завоювал място в парцалите от тази сутрин…
— Ти, както и всеки друг на планетата.
— Човече, да знаеш, че за стара пушка си доста тъп.
— Тъп?
— Не поумняваш, Грейс. Продължавай да си вириш главата над окопа и един ден някой ще те гръмне. Има дни, в които си мисля, че си най-големият задник, когото познавам.
Той отключи предната врата на блока и я отвори.
Грейс го последва с думите:
— Благодаря ти, наистина знаеш как да окуражиш човек.
След това сбърчи нос. Дори и със затворени очи, винаги можеш да познаеш, че си в стара жилищна сграда. Универсалната миризма на износени килими, изтъркана боя и зеленчуци, които се варят зад някоя от затворените врати.
— Как е госпожата? — попита той, докато чакаха асансьора.
— Супер.
— А децата?
— Сами е страхотен. Реми се превръща в истински ужас — отвърна Брансън и натисна копчето за асансьора.
След няколко секунди Грейс се обади:
— Не беше така, както го представя пресата, Глен.
— Човече, знам, защото те познавам. От пресата не те познават, а дори и да те познаваха, не биха дали пукната пара. Те искат сензации, а ти си достатъчно глупав да им се поднесеш на тепсия.
Слязоха от асансьора на шестия етаж. Апартаментът беше в дъното на коридора. Брансън отключи вратата и влязоха.
Жилището беше малко, с комбиниран салон и трапезария, малка кухня с гранитен плот и кръгла стоманена мивка, две спални, едната от които бе преобразувана в кабинет с компютър и бюро. Останалата част от помещението беше запълнена с книжни лавици, претъпкани предимно с документи.
За разлика от скучния екстериор, допълнен от мрачните стълбища и коридори на сградата, апартаментът изглеждаше свежо и модерно. Стените бяха боядисани в бяло, със съвсем лек сив нюанс, а мебелите бяха модернистични, с отчетливо японско влияние. Имаше нисък диван, изчистени репродукции по стените, телевизор с плосък екран и DVD плейър под него, както и доста качествена уредба с високи, тънки колони. В спалнята имаше голямо неоправено легло, гардероб с красиво резбовани врати, още един телевизор с плосък екран и ниски нощни масички със свръхмодерни лампи. На пода лежаха чифт маратонки „Найк“.