Грейс и Брансън се спогледаха.
— Хубава бърлога — отбеляза Грейс.
— Ъхъ — съгласи се Брансън. — „Животът е прекрасен“.
Приятелят му го изгледа.
— Пропуснах го, когато го даваха по кината. Гледах го по „Скай“. Невероятен филм — гледал ли си го?
Грейс поклати глава отрицателно.
— Действието се развива в концентрационен лагер. Разказва се за един баща, който убеждава детето си, че играят игра. Ако спечелят, получават истински танк. Казвам ти, трогна ме повече от „Списъкът на Шиндлер“ и „Пианистът“.
— Никога не съм го чувал.
— Понякога се чудя на коя планета живееш.
Грейс се загледа в рамкирана снимка до леглото. На нея имаше добре изглеждащ мъж, двайсет и няколко годишен, със светла коса, черна тениска и джинси, преметнал ръка върху впечатляващо привлекателна жена, също на двайсет и няколко, с дълга тъмна коса.
— Това ли е той?
— И тя. Майкъл Харисън и Ашли Харпър. Красива двойка, нали?
Грейс кимна, без да откъсва поглед от тях.
— Женят се в събота. Поне такъв е планът.
— Тоест?
— Тоест ако той се появи. За момента нещата не изглеждат добре. Каза, че го няма от вторник вечерта?
Грейс погледна през прозореца. Отдолу се виждаше как дъждът бие по широката улица, задръстена от движение. Появи се автобус.
— Какво знаеш за него?
— Местно момче, което е успяло. Строителен предприемач. Сериозен играч. „Дабъл-М Пропъртис“. Има съдружник, казва се Марк Уорън. Наскоро са направили страхотен удар — стар склад в пристанищния район на Шорхем. Преобразували са го в трийсет и два апартамента, всичките са били продадени още преди да свършат строежа. В бизнеса са от седем години, направили са доста неща в региона, някои преобразувания, някои нови строежи. Мацката е секретарка на Майкъл, страхотно пиленце, направо прекрасно.
— Мислиш ли, че е избягал от сватбата?
Брансън поклати глава.
— Не.
Рой взе снимката и се вгледа по-отблизо в нея.
— Да му се не види, аз бих се оженил за нея.
— Точно това имам предвид.
Старши детективът се намръщи.
— Извинявай, бавно схващам, имах дълъг ден.
— Ти ще се ожениш за нея! Ако бях ерген, аз щях да се оженя за нея. Всеки, който е с акъла си, би се оженил за нея, нали?
— Наистина е прекрасна.
— Така е, прекрасна е.
Грейс го погледна безизразно.
Приятелят му възкликна с престорено раздразнение:
— Господи, нещо губиш връзката ли, старче, или какво?
— Може би — отвърна той все така безизразно. — Какво искаш да кажеш?
Брансън поклати глава.
— Искам да кажа точно това. Ако ти щеше да се жениш за това бебче в събота, би ли избягал от сватбата?
— Не, освен ако не съм луд.
— Тогава ако не е избягал, къде е?
Грейс се замисли за миг.
— По телефона каза нещо за майтапчийски номер за ергенско парти, който може би се е прецакал?
— Това ми каза годеницата му. Такава беше първата ми мисъл. Ергенските вечери понякога са брутални. Дори когато вчера не се появи през целия ден, аз продължих да си мисля така. Но да го няма две нощи?
— Да го е хванало шубето? Или пък да има друго пиленце?
— Всичко е възможно. Но искам да ти покажа нещо. Грейс го последва в кабинета. Глен седна пред компютъра и затрака по клавиатурата. Беше магьосник на компютрите. Грейс имаше добри технически познания и беше в крачка с повечето модерни технологии, но Брансън беше на светлинни години пред него.
На екрана се появи команда за парола. Брансън затрака бясно и след няколко секунди екранът се изпълни с данни.
— Как го направи? — попита Рой удивен. — Откъде знаеш паролата?
Приятелят му го погледна през рамо.
— Няма парола. Повечето хора виждат команда за парола и се опитват да въведат такава. Защо му е парола, след като не дели компютъра си с никого?
— Впечатлен съм. Наистина си скрит гений.
Без да обръща внимание на последната забележка, Брансън каза:
— Искам добре да видиш това.
Грейс отиде при него и седна пред монитора.
15
Само на няколко километра оттам Марк Уорън също седеше приведен пред компютъра си. Часовникът на екрана показваше 6:10 часа. Ръкавите на ризата му бяха навити, до него стоеше забравена чаша с капучино „Старбъкс“11, а челото му беше сбръчкано. Обикновено подреденото му бюро в кабинета, който споделяше с Майкъл през последните седем години, сега бе отрупано с документи.
„Дабъл-М Пропъртис“ заемаше третия етаж на пететажна сграда с тераса от периода на регентството, разположена недалеч от брайтънската гара, и това беше първият им съвместен строителен обект. Освен кабинета, в който се намираше, имаше заседателна зала за срещи с клиенти, малка приемна и кухня. Обзавеждането беше модерно и функционално. По стените имаше снимки на трите състезателни яхти, които притежаваха заедно с Майкъл, и по тях можеше да се проследи пътят на успеха им — от първата им лодка, „Никълсън-27“, през по-голямата „Контеса-33“ до определено луксозната „Ойстър-42“, която беше най-новата им играчка.