Джеф подхвърли още две лири. Боб Торнтън се поколеба за части от секундата, напълно достатъчно за Грейс да разбере, че той няма добра ръка до момента и поема риска, защото е последно раздаване. Реши да се възползва от възможността и да вдигне с още три лири.
Всички го погледнаха. Знаеха, че имаше лоша вечер и това определено го издаваше. Но вече беше прекалено късно да направи каквото и да било.
Том хвърли картите си и поклати глава. Крие се поколеба няколко секунди и накрая сложи пет лири. Тревър и Джеф също покачиха залозите си с по толкова. Боб Торнтън ги последва.
— Колко карти? — обърна се Боб към Грейс.
Ако сменеше две, щеше да се разкрие, че има три от един вид. Но това би му дало по-добри позиции. Избра стратегията си и смени само една, като се раздели с тройка спатия и запази седмица пика. Падна му се седмица купа.
Сърцето му подскочи. Фул хаус! Не беше върхът, но определено беше доста силна ръка. Десетки на седмици. Сега беше в играта!
Сигурен, че след смяната на карти той има най-силната ръка, Рой реши да се възползва от възможността и да заложи на максимум. За негово учудване всеки от следващите трима играчи се отказа и той разбра, че е изсилил нещата. Но за негово облекчение Тревър Картър се включи и качи.
Грейс самоуверено извади портфейла си и качи още залога. Тревър вдигна още няколко пъти подред, докато накрая старши детективът не изгуби търпение. Извади още няколко банкноти от портфейла си и го накара да си покаже картите.
Нервно си дръпна от пурата, докато Картър сваляше картите си една по една.
О, мамка му, о, мамка му, о, мамка му.
Флош — 7, 8, 9, 10 и вале за капак.
— Велико, да му се не види! — възкликна Кроук.
— Добре изиграно! — възхити се Боб Торнтън. — Боже мой, доста добре го скри!
— Изтеглих ги — възкликна изпадналият в екстаз Тревър Картър. — Изтеглих ги!
Грейс се облегна изумен. Беше ръка едно на милион — може би дори повече. Невъзможно беше да се предскаже. Но трябваше да се досети от нетипичната сила на залозите на Тревър, че той ще го бие — и трябваше да го накара да си свали картите много по-рано.
— Явно свръхестествените ти способности се нуждаят от малко смазване, Рой — изчурулика Кроук.
Всички се засмяха.
— Майната ти! — отвърна Грейс по-добронамерено, отколкото му идваше. Заместник-началник Алисън Воспър беше права. Хората наистина му се присмиваха. Тук беше добронамерено, сред приятели. Но имаше други в полицията, за които не беше шега. Ако не внимаваше, кариерата му щеше да изпадне в застой и той щеше да се озове в периферията.
А точно сега беше загубил ни повече, ни по-малко от триста лири.
Когато и останалите три игри бяха изиграни, Грейс бе успял да увеличи загубите си за вечерта до четиристотин двайсет и две лири и петдесет пенса.
Изобщо не преливаше от щастие, когато взе асансьора до подземния паркинг на сградата. Докато вървеше към своята алфа ромео, паркирана в частта за посетители, все още беше толкова ядосан на себе си и на приятелите си, че почти не забеляза потъналото в кал БМВ Х5, което влизаше.
23
— Иха!
Дейви, подгизнал до кости, отключи вратата на пристройката си, ритна я и наперено влезе вътре.
— Иха! — обяви той на вечно включения телевизор, поздравявайки всичките си другари, които се размотаваха по екрана.
Спря се, от бейзболната му шапка, мушамата и калните ботуши се стичаше вода по дунапренения килим, но трябваше да нагледа хората си по телевизията. Джеймс Спейдър беше в кабинета си и говореше с някаква мацка, която не разпозна.
— Видях сметката на двеста парчета от тази проклета паплач. Схващаш ли к’во казвам?
Но Спейдър не му обърна никакво внимание и продължи да разговаря с мацката. Дейви взе дистанционното от леглото си и го насочи към телевизора.
— Да бе, добре, и ти не си ми притрябвал, схващаш ли к’во казвам?
Смени канала. Сега видя двама типове, които не познаваше, бяха застанали един срещу друг и спореха. Щрак.
Джеймс Гандолфино вървеше между колите в салон на „Мерцедес-Бенц“, запътил се към красива жена с дълга черна коса.
Дейви превключи и той изчезна.
Премина през куп канали, но, изглежда, никой не проявяваше интерес да си говори с него. Отиде до хладилника.
— Само ще си взема биричка от минибара — обяви той, извади кока-кола, отвори я с една ръка, пресуши кутийката, след което седна на леглото и се оригна. Часовникът му показваше 2:21 часа.
Изобщо не му се спеше. Искаше да говори с някого, да му каже за всички зайци, които бе застрелял с баща си тази нощ.